Думите не са достатъчни, за да опишат обхвата и дълбочината на историческия провал на администрацията на Джо Байдън в Афганистан.
Танцуващи от щастие талибани и отчаяни клетници, които се катерят върху излитащ американски самолет и секунди по-късно падат от небето към смъртта си. Хаос на стероиди. Сюрреалистични сцени като от зомби апокалипсис. Нелепи обяснения от засрамено началство в Пентагона. Американски президент във ваканция, който буквално се крие с дни, докато репутацията на Америка се разпада пред очите на света. Кадри на евакуация от посолството в Кабул, които почти едно към едно повтарят падането на Сайгон преди 46 години.
След две десетилетия на напълно излишна и безплодна военна интервенция в Афганистан изтеглянето беше задължително и очаквано. Ала безумно некомпетентният начин, по който администрацията на Байдън го „планира“ и изпълни, шокира дори критиците, които отдавна публично провъзгласиха видимия когнитивен колапс на стария гафаджия Джо.
Талибаните превзеха цялата страна и стигнаха до столицата за няколко дена. Там завариха „подаръка“ на Пентагона за тях – изобилие от скъпи боеприпаси и военни машини, оставени при трескавото и унизително бягане. За часове се изличи всяка следа от 20-годишни американски опити за изграждане на армия, правителство, институции и нация по западен модел. С цена от трилиони долари, които със същия успех можеха да бъдат изгорени или изсипани в океана.
Катастрофата Кабул е един от най-жалките и срамни моменти във външната политика на САЩ. За всички времена. Петно, което никога няма да се отмие от администрацията, генералите и службите.
А хаосът идва с няколко утежняващи вината обстоятелства. Дни преди превземането на Афганистан Байдън и началниците в Пентагона твърдяха, че това, което се случи, няма да се случи. Уверяваха публиката, че няма как да има кадри на евакуация с хеликоптер от покрива на посолството. На тичащи по пистите на летището тълпи, които се катерят по крилата и колесника на движещ се самолет и после падат от въздуха. На останали в капана на талибаните хиляди американски граждани без план за тяхното безопасно изтегляне. На освободени от затвора стотици ислямски терористи, които като бонус получават наготово и американски оръжия за милиарди долари...
Преди реалността подмолно да подлее вода на пропагандата, Джо и неговото вице Камала парадираха с „плана“ за изтегляне и с решенията на администрацията. Това трябваше да бъде звезден момент за обожествяваното в сервилните медии дуо. Байдън винаги е бил рекламиран от безгръбначни западни журналисти като абсолютен майстор на дипломацията и външната политика. „Америка се завърна“, писна президентът в началото на мандата си и безброй медийни тюлени запляскаха по команда с мокри плавници като в цирка.
„Възрастните идват да оправят кашата на Тръмп“, „Експертите се заемат с възстановяването на образа на Америка“, „Елитни възпитаници на престижни университети поемат нещата в свои ръце“, „Опитни и умни кадри се връщат в управлението“...
Тези фрази бликаха като радиация от корпоративните медии, подхващани от алгоритъма на технологичните гиганти и запращани в съзнанията на милиони хора. Облъчване с куха реторика, драстично разграничена от реалността на терен. От материалната, фактическа ситуация във всяка сфера на живота.
А реакциите на „експертната класа“ и „възрастните в стаята“ след краха в Афганистан изпълни ролята на допълнителна гавра с истината и нормалността. Американският президент се скри по време на апокалиптичните кадри на хаос и разпад, а дни след падането на Кабул трудно изчете кратко обръщение, без да признае каквато и да е било вина. И без да отговори на нито един журналистически въпрос. Нито един. Дори на традиционно избираните приятелски медии, с предварително подготвени питания, проектирани така, че да го представят във възможно най-добрата светлина.
Само си представете – по време на най-голямата външнополитическа криза за Америка от десетилетия действащият президент първо липсва, а после отказва да отговаря на журналисти. Талибаните дадоха пресконференция преди Байдън и за разлика от него отговаряха на въпроси. Чак дни по-късно той даде нещо като интервю, болезнено за гледане, само и специално за водещ, който преди години е бил съветник на Демократическата партия и комуникационен шеф при Клинтън. Сюрреалистична ситуация.
Другите „експерти“ се изявиха, като помолиха същите тези талибани да формират „инклузивно и представително“ правителство. Съвсем сериозно. Генералите в Пентагона бяха заети в последните седмици да нападат водещи от „Фокс нюз“ и да бълнуват за „белия гняв“ на американски граждани, които просто бяха против военните да бъдат официално индоктринирани с критическата расова теория. Службите също. Ето ги и резултатите.
Това е кашата на „класата от специално селектирани експерти“. Това е унижението на „опитния Джо Байдън“. Неадекватност и некомпетентност от друго измерение. Най-подготвените, най-образованите, с най-много ресурси, с подкрепата на най-голямата медийна машина в историята на човечеството... И какво произведоха – танцуващи талибани и хора, падащи от самолети. Кабул трябва да стане гробница на мита за „елитната експертна класа“. Но нещо ни подсказва, че тези хора ще продължат да „оправят нещата“.
Владислав Апостолов, БНР
Няма коментари:
Публикуване на коментар