Сенека, Мечо Пух и Егото

За да се предпази обществото в бъдеще от подобни ситуации като сегашната, трябва да се търси изначалната вина... 

 

В "Нравствени писма до Луцилий" римският философ и писател Сенека отбелязва, че който е навсякъде, никъде не е. 

Прозрението му е част от напътствие към приятеля му, свързано с безразборното четене на много автори и книги, което би могло да донесе "някаква безпорядъчност и нестабилност", както пише философът.

Извън проблема с разпиляното четене, и животът предлага възможности човек да се озове в безпорядъчност и нестабилност. Пълно е с житейски примери за хора, които трескаво се впускат в различни начинания, без да са сигурни какво ще се случи. И дали изобщо си е заслужавало.

Или пък правят едно, но всъщност желаят да се занимават със съвсем друго нещо, защото мисълта за него ги изпълва с радост.

Е, възможно е по пътя към постигането на това желание да получиш юмрук в зъбите, но какво пък - знаеш къде отиваш и си заслужава! Защото когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде, както казва Мечо Пух.

Политическата действителност също предлага изненади - понякога радостни, много по-често болезнени. Никой вероятно не би могъл категорично да каже знаело ли е шоуто на Слави в какво ще се превърне, излезе ли на политическата сцена? Какво изобщо ще се случи?

Не, драгите зрители - и политически, и телевизионни - очевидно тънат в неведение.

И се питат през стиснати зъби кой заслужава по-голям кютек - Сенека или Мечо Пух.

Защото за фиаското на доскорошните зрителски любимци - било на екрана или пък в парламента - всички други са виновни, но не и те самите. А Сенека и Пух само дават хляб за злостни коментари на предателите и по тази причина трябва да бъдат низвергнати...

За да се предпази обществото в бъдеще от подобни ситуации като сегашната, трябва да се търси изначалната вина.

И да се реже до корен.

Трябва да се тръгне от авторитети като горепосочените и себеподобните им. Да се изличат от лицето на земята съветите и паметта им. Да се отстранят от учебниците. Така както се случи с някои творби и завети на дядо Вазов, четника Христо Ботев, Апостола, Кольо Вапцаров...

За какво ни е завещаната мъдрост, когато вярваме че светът започва от нас и сме си навили на пръста, че знаем всичко и най-вече сме наясно със себе си и това, което ще правим?!

Да живее монологът! Да изпратим диалога в небитието - тази мръсна дума, обозначаваща познание посредством речта.

Консенсус също е мръсна дума. С изключение на случаите, когато всички са съгласни с монолога. Тогава имаме истински консенсус.

Истина е само това, което твърдя аз.

Аз съм.

И да забравим дрънканиците на Петър Дънов, че "Аз съм" е Егото, заради което човекът стои  затворен в неразума, незнанието, несъзнанието, невежеството.

Точка. 

 Румен Савов, Banker.bg