"Той бе много уморен от известно време. Угасна спокойно."
Така адвокатът Мишел Годест оповести смъртта на една от легендите на френското кино - Жан-Пол Белмондо. Актьорът през пролетта отпразнува своя 88 рожден ден.
Белмондо, наричан от френската публика Бебел, се превърна в една от най-големите звезди в страната през 60-те и 70-те години, а лицето му изглеждаше в контраст с изрязаните черти на неговия съперник и понякога сътрудник Ален Делон. Подобно на Делон, Белмондо е ключова фигура от изключителното поколение европейски филмови дейци от този период, като поредицата от филми, които той прави с Годар, включваща A Woman Is a Woman и Pierrot le Fou, които оставят незаличим белег в киното.
Роден на 9 април 1933 г. в парижкото предградие Ньой-сюр-Сен, син на скулптора Пол Белмондо, Жан-Пол посещава редица елитни частни училища, но се справя слабо. Той проявява повече интерес към спорта и започва кратка аматьорска боксова кариера като тийнейджър. След като се разболява от туберкулоза, той проявява интерес към актьорството и кандидатства в елитната Национална академия за драматични изкуства, като в крайна сметка получава място през 1952 г.
След дипломирането си Белмондо започва да играе в театъра, като се появява в пиеси на Ануи, Фейдо и Джордж Бернард Шоу. Той също така си осигурява низ от малки филмови роли. Благодарение на една от тях - комедията на Марк Алегрет от 1958 г. Un Drôle de Dimanche, той е забелязан от Годар, който тогава все още е критик в Cahiers du Cinéma. Годар настоява той да участва в 12-минутния късометражен филм "Шарлот и нейният приятел".
Преди Годар да успее да го включи в пълнометражен филм, неговият колега критик Клод Шаброл взима Белмондо в неговия трилър A Double Tour от 1959 г. Името на героя, Ласло Ковач, щеше да се повтори в Breathless като хитра шега. Но именно филмът на Годар, заснет в края на лятото на 1959 г., осигури издигането на Белмондо като лице на френската "Нова вълна". Въз основа на обработка от Франсоа Трюфо и Шаброл, Breathless е вдъхновен от действителната история на убиеца Мишел Портейл. Много е писано за неортодоксалната продукция на Breathless- Годар пише нов диалог всеки ден и снима без осветление, за да позволи актьорска спонтанност, а Белмондо реагира блестящо на тактиката на Годар и филмът се превръща в значителен търговски хит при излизането му през 1960 г.
Белмондо приема и по-праволинейни роли: Classe Tous Risques от 1960 г., той играе млад гангстер, който помага на въоръжен разбойник да избяга с децата си в Париж. Успехът на Breathless предизвиква огромно внимание към него и той бързо се превръща в международна звезда, която се появява в адаптацията на Питър Брук на Moderato Cantabile и играе заедно със София Лорен в "Две жени" от италианския режисьор Виторио Де Сика.
Но-подобно на Делон, Жан-Пол Белмондо предпочита да се концентрира върху френското кино, разширявайки връзката си с Годар с разбиването на четвъртата стена в A Woman Is a Woman през 1961 г. Той се сприятелява и с Жан-Пиер Мелвил, любимец на критиците на Новата вълна, и който има епизодична роля в "Без дъх". Белмондо играе двусмислен, секси клирик в Léon Morin, свещеник за Мелвил през 1962 г., последван от Le Doulos на Мелвил през 1963 г., в който той играе крадец, заподозрян като информатор.
Белмондо се специализира в играта на гангстери и престъпници, въпреки че през 1962 г. става голям хит с Картуш, играейки груб мечовец от 18-ти век заедно Клаудия Кардинале. That Man from Rio - шпионска измама с Франсоаз Дорлеак - беше друг голям хит със същия режисьор, Филип де Брока, и беше по-скоро в унисон със собствените популистки вкусове на Белмондо - описвайки Модерато Кантабиле като "много скучен", той казва пред "Ню Йорк Таймс" през 1964 г .: "Наистина предпочитам да правя приключенски филми като Рио пред интелектуалните филми на Ален Рене или Ален Роб -Гриле".
След като се отказа от актьорството за една година през 1967-68 г., Белмондо се връща на работа, но с не толкова яростни темпове, правейки филми като Mississippi Mermaid, Love Is a Funny Thing и Borsalino. Следвайки примера на Делон, Белмондо се мести зад камерата, продуцирайки филми на Шаброл (Dr Popaul), Де Брока (The Man from Acapulco) и по ирония на съдбата - Ренаис, във формата на политическата драма от 30-те години на миналия век Stavisky.
Белмондо поддържа поредица от популярни хитове във Франция до средата на 80-те години с комедии, екшън филми и криминални драми, но продукцията му започва да се забавя към края на десетилетието и той се връща в театъра, изпълнявайки в Сирано де Бержерак и Кийн на Жан-Пол Сартр. Най-известната му филмова роля през 90-те години е в адаптацията на Les Misérables. Той се събра отново с Делон в Une Chance Sur Deux през 1998 г., в който нито един от тях не е сигурен кой от тях е бащата на Ванеса Паради.
През 1953 Белмондо се жени за Елодия Константин, от която има три деца: Патрисия (1958), Флоранса (1960) и Пол (1963). Пол става пилот от Формула 1, а Патриция умира през 1994 при пожар. През 1966 след афера с Урсула Андрес, разкрита от пресата, Белмондо и Елодия се развеждат.
През 1989 на Откритото първенство на Франция Белмондо се запознава с Натали Тардиве за която се жени през 2002 година. На 13 август следващата година се ражда и четвъртото му дете - Стела.
През 2001 г. той е хоспитализиран с инсулт и не прави никакви филми до 2009 г., когато излиза A Man and His Dog, който не крие последиците от състоянието му.
Няма коментари:
Публикуване на коментар