Никой не знае какво ще представлява новият политически проект на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, но всички говорят за него.
От малкото, което двамата са споделили за плановете си, прозират намеренията им – с "млади ескадрони" да сринат „старий гнилий строй“, сериозно "да освежат" правенето на политика, да променят начина, по който това е ставало досега.
С други думи – да се опитат на мястото на днешното политическо, да създават ново политическо - с нови млади лица. Което да отговаря на навлизането в живота на поколенията, родени в края на 90-те години на ХХ век и през новия ХХI век. На тези хора явно импонират думите на бившия икономически министър - „Ние вярваме в десни инструменти, които да постигат леви цели“. Не случайно слоганът „Промяната продължава“ вече се спряга като бъдещо име на партията.
Не бива да се забравя, че при всеки политически проект, става въпрос и за пари. И дори и зад най-свежите нови лица прозират старите интереси на старите икономически играчи.
Дори и да влезе в следващия парламент на ръба, „промяната“ на Петков и Василев би трябвало да тревожи всички досегашни партии.
Защото дори и да не „краде“ директно гласове от тях, замисълът й е да завзема територии отвсякъде. Трайно да се настани в центъра и постепенно да променя политическия пейзаж. Така както след срива на голямата социалистическа партия на Франция, на мястото й дойде проектът на президента Макрон и няколко леви проекта. В Италия пък на мястото на десния „Форца Италия“ на Берлускони в дясно и в центъра се настаниха също няколко играчи. След като това стана в такива утвърдени демокрации, защо да не се случи и в България?
БСП първи заподозряха опасността, може би, защото „двамата харварди“, както ги наричат, са оглеждали „Екогласност“, която е част от червената коалиция „БСП за България“, за партия – ракета носител. Бъдещата структура на Петков и Василев просто няма физическо време да измине пътя на регистрация по закона за политическите партии, затова им трябва готова партия, която да използват. Също така, както през 2001 г. нововъзникналата царска партия НДСВ използва регистрацията на „Партията на жените“ на Весела Драганова и „Оборище“ на Тошо Пейков.
БСП с право са притеснени. По няколко причини.
Колкото и това да се отрича, новият проект е свързан с президентството и с президента Румен Радев, в подкрепа на който Националният съвет на столетницата вече се обяви. Дори само по линията, че става дума за водещи министри от назначен от държавния глава служебен кабинет. Двамата младежи могат и да не успеят да откъснат „живо месо“ от твърдия електорат на БСП, но ще оберат от нейната периферия. Като нищо могат да вземат вота на тези ляво настроени младежи, които или не гласуват за БСП, или гласуват, но без ентусиазъм, защото намират партията за „стара“ и недостатъчно „европейска“.
Освен това БСП има достатъчно пресния пример с АБВ. Макар че новият проект не прилича на партията, която създаде президентът (2002 – 2012 г.) Георги Първанов, може да нанесе съпоставими поражения. Защо не прилича на АБВ? Защото Първанов искаше да се върне в БСП, от която бе излязъл, влизайки на „Дондуков“ 2, и да я оглави. И когато това не стана, създаде АБВ.
ГЕРБ също има от какво да са тревожни.
Най-малкото защото медийното внимание в момента до такава степен е фокусирано в новия проект, че не остава място за нищо друго. И независимо от 12-те години управление зад гърба им, непостоянният гласоподавател като нищо ще ги „забрави“. Разбира се, както и при БСП, това не се отнася до твърдия електорат. Но пък може да разколебае част от вярната им до този момент администрация, гласуваща със стола, на който седи. Защото тези хора ще видят, че политическите моди се сменят и ще се „преустроят правилно“.
Новият проект застрашава и ИТН, защото също като партията на Слави Трифонов, се цели в центъра, говори за промяна и разчита на вота на младите. Но на други млади – образовани и гледащи на Запад – децата на тази България, която е член на ЕС и НАТО. Друга те просто не познават. Част от тези хора може да са гласували с отвращение за „чалгаря“, защото е нов и защото така гласуват всички около тях, но при появата на „харвардско ново“ веднага ще се обърнат към него.
Бъдещият проект не може да не застрашава и ДБ – просто профилът им е сходен. Но за разлика от ДБ, „новите“ не са обременени с антикомунизъм.
Сериозни поражения проектът може да нанесе на ИБГНИ, до степен формацията на Мая Манолова и Татяна Дончева да не влезе в следващия парламент. Просто бъдещият проект много напомня на модела „Мая Манолова – кмет на София“, който за малко не успя. Този модел се целеше в центъра, искайки да привлече негласуващите.
С други думи „старите“ партии има от какво да се страхуват от евентуалната бъдеща партия на промяната на „харвартите“.
Ако този модел вземе 4-5% е едно. Тогава ще се случи прогнозата на съпредседателя на ДБ Христо Иванов. Той от известно време повтаря, че големите партии са минало, идва времето на много малки партии, които ще се настанят в парламента.
Съвсем друго ще бъде, ако проектът вземе много повече. Тогава ще заприлича на НДСВ, което като буря омете СДС от центъра и на практика допринесе за залеза на сините.
С претенцията, че те са„промяната, която продължава“ бъдещият политически проект напомня на младото СДС, което крещеше „Времето е наше“.
Времето ще покаже колко са силни „партиите на статуквото“, както и дали политическата система на България е съзряла за „промяна“, извършена от млади, свежи лица.
Но всичко може да се окаже просто много шум за нищо. И едни хвърлени пари на вятъра.
Нищо, и това е резултат.
Красина Кръстева, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар