Българското обществено съзнание е склонно да възприема политическата промяна само под формата на еднократен акт.
Така сме научени от най-новата си история, която на два пъти ни направи свидетели как родени от нищото политически сили се превръщат в пълновластни господари на политическата сцена: първо това нещо бе реализирано от Царя, който помете СДС през 20001 г, а осем години по- късно същото стори и Борисов с Тройната коалиция.
Този наш критерий за политическа промяна, основан върху появата на два политически феномена в рамките на само едно десетилетие всъщност е доста ирелевантен. Превръщайки изключението в правило, ние се оказваме неспособни да разглеждаме промяната като процес, който се нуждае от време, за да разгърне своите логически свързани етапи.
А точно това се случва днес в България. Докато повечето българи изразяват своето недоволство от неспособността на политиците да сформират редовно правителство и считат, че на два пъти са ходили напразно до урните, страната ни претърпя огромна промяна. От власт бе свален един авторитарен модел на управление, оглавяван от отявлен клептократ и бе разкъсана мафиотската обвързаност между изпълнителната власт и прокуратурата. Вече определено не сме страната с възможно най-уродливия модел на управление в цяла Източна Европа. Това е огромно постижение, за което си струва да се ходи и повече от два пъти на предсрочни избори.
Разбира се, още много предстои да се направи, за да се достигне до пълната нормализация в страната. Но първо трябва да свикнем с мисълта, че промяната у нас ще се случи чрез преминаването през два етапа: първият да включва заличаване на остатъците от бившето управление, изчегъртването му, с едновременно маргинализиране на старите партии и появата на множество нови политически субекти и едва тогава може да навлезем във втория етап на промяната, когато новите партии ще са в състояние да предложат управленска конструкция, гарантираща една дългосрочна политическа стабилност.
От тази гледна точка, последните предсрочни парламентарни избори са все още част от споменатия първи етап на трансформация. Те нанесоха тежко поражение на силите на статуквото, но все още не са налице условията за изграждане на трайна алтернатива на досегашния модел на управление. Политическият ни живот продължава все още да се развива вътре в рамките на статуквото, сътворено да обслужва ГЕРБ и ДПС. Служебният кабинет успя да поразклати основите му, но не и да го изкорени. Обществото ни продължава да е подложено на заплахи и манипулации, които крайно затрудняват мнозина българи да упражнят свободно правото си на вот.
Самият изборен резултат нагледно разкри как картелите на телевизиите и социолозите слугуват на бившите управляващи. Първите се постараха максимално да истеризират ситуацията с коронавируса у нас, показвайки ни постоянно реанимации, операционни, само в моргите не ни вкараха. Вторите пък скалъпиха социологически проучвания, нямащи нищо общо с реалността, налагайки скрито посланието, че партията на Борисов не може да бъде победена. Целта бе максимален брой от хора да се откажат да отидат до изборните урни и на фона на ниската активност твърдите ядра на ГЕРБ и ДПС да получат непропорционална тежест в бъдещия парламент.
Най-циничното е, че организаторите на цялата завера след това най-много се вайкаха за ниската избирателна активност. Но по-важното е, че ако бяха публикувани достоверни социологически данни, "Продължаваме промяната" щеше да получи още по-значим резултат и поражението на ГЕРБ щеше да има много по-категорично изражение. Да се завишават данните за партията на Борисов и да се подценяват нейните съперници се превръща в постоянен рецидив за социологическите агенции. Същото нещо наблюдавахме и на миналите избори, и на по-миналите, и на балотажа на последните кметски избори в София. И вместо да замълчи малко от срам, телевизионно-социологическата камарила се прави, че нищо не се е случило и продължава и днес да ретранслира манипулативните си послания. Както сполучливо се изрази Катя Илиева по ТВ 7/8, новината от изминалите избори не е, че една жена е изяла разписката си за гласуване, а че нито един социолог не изяде своята диплома.
За да преодолее реакцията на статуквото, бъдещото управление трябва да разполага с огромна доза воля, сплотеност и капацитет. От тази гледна точка един кабинет, съставен от най-силния антагонист на Борисов - президента Радев, ще бъде много по-силен инструмент за разрушаване на статуквото, отколкото кабинет, сформиран между четири доста различни партии.
Най-доброто доказателство за верността на горното твърдение е поведението на скритите и явни говорители на ГЕРБ и ДПС. Те не спират да ни обясняват колко е важно да се състави редовно правителство и колко е опасно кабинетът на Янев да продължи да функционира. „Опасно“ е, защото само от дейността на МВР по разкриването на схемите за купуване на гласове т. нар. твърдо ядро на ГЕРБ се сви с 30% за 6 месеца, а ДПС бе принудено да впрегне силите на цялата турска държава, за да може с получените от там 90 хил. гласа да запази резултата си от априлските избори. Доста тежко върху ГЕРБ и ДПС се отрази и прекъсването на финансови потоци към обръчите им от фирми, от което пък секва и пълненето на чекмеджетата на техните лидери.
В този смисъл дейността на служебните кабинети не е признак за нестабилност, а представлява спасителен пояс за политическата ни система. И за нас като общество би било добре да отидем още 3-4-5 пъти на предсрочни избори и Бойко Рашков поне още 1 година да „поработи“ над двете мафиотизирани партии. Точно тези две партии обаче вече успяха да постигнат първия си значим успех. Те наложиха в общественото съзнание внушението, че един редовен кабинет е жизненоважен за страната ни. А това не е така.
Едно бъдещо коалиционно правителство, оглавено от ПП, трудно може да запази тренда на служебното. На първо място поради своята фрагментарност. На второ място, от чиста суета днешните победители може да си въобразят, че изборната победа, която постигнаха се дължи изключително на личните им качества и харизма и да загърбят онази част от избирателите си, които ги подкрепиха само защото видяха в тях най-подходящия инструмент за „изчегъртването“ на ГЕРБ. Както писах и миналия път, електоралната омраза към ГЕРБ не се е изпарила. На изборите през юли тя намери своя отдушник в ИТН, сега подкрепи ПП. Тя е в основата и на колапса на БСП и ДБ. И пак тя може да послужи като най-здравата опора на всяко бъдещо управление в България.
Точно омразата към ГЕРБ и Борисов позволи на служебния кабинет да задържи сравнително високите си нива на одобрение, въпреки кризата с Ковид и развихрилата се инфлация. И истинският тест за политическата зрялост на Асен и Кирил ще представлява нивото им на умение да артикулират в бъдеще с тази електорална нагласа. Ако не успеят, не просто ще станат свидетели на собствената си политическа смърт, но ще отключат възможността силите на статуквото да получат своя реванш.
Георги Георгиев, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар