Последният скок на ранения звяр

Инерцията на навика за надмощие винаги е по-силна от разума и историческите уроци... 

 

Историята на загубата на хегемония и лидерство често следва един и същ сценарий. 

В определен момент на наличие на мирис на застой, разгром, парични загуби и позор, на западните политици им хрумва „брилянтната идея“ да разрешат всички проблеми с един замах - чрез малка победоносна война.

Примерите са много. Но войните никога не са носили прогрес в света, освен прогрес в банковите сметки на империалистите, разбирай капиталистите-окупатори, поклонници на войната.

Инерцията на навика за надмощие винаги е по-силна от разума и историческите уроци.

Дори по-скоро навикът за надмощие е продиктуван от естеството на империалистическите сили - непрестанната жажда за натрупване на капитали.

Няма съмнение, че американското военно-политическо ръководство търси варианти, за да демонстрира сериозно на целия свят, че „все още има барут в пистолетите“, че великата, мощна, изключителна Америка не е казала последната си дума.

Няма съмнение, че основният регион, който американците разглеждат на своите стратегически глобуси, понастоящем е Азия, защото там се намират основните противници на САЩ.

Най-вероятните сценарии са война на Корейския полуостров и разпалването на военен конфликт в Тайванския проток. И двата варианта предполагат местна ядрена война.

Тъй като инициирането на „малка победоносна война” не предполага дипломатическа подготовка и назряване на конфликтни фактори, тя е опасна поради своята внезапност.

Само решително и координирано противопоставяне от страна на всички привърженици на мира и противници на американския хегемонизъм, насочен към промяна на баланса на силите във възможни „горещи точки“, може да обърка плановете на агресора.

Но засега нито в китайската, нито в руската външна политика, нито в усилията на ООН се наблюдава тенденция към превантивни действия. За Русия това е нормално. Това е страната, която повече от всички останали, иска мир и разбирателство между народите. А всяко превантивно действие предполага реципрочен отговор, при това често с много по-големи размери. А това е риск за мира. Така кръгът се затваря.

В резултат на което всички са почти самодоволно убедени, че увяхващият в агонията си хегемон няма да стигне до пълномащабен военен конфликт.

Но змията, когато умира, хапе най-силно.

Повече от сигурна съм, че руската мечка съвсем скоро ще разтърси глава и ще замахне с предната лапа. Въпреки риска.

Дори предната е достатъчна.

Петя Паликрушева, Bgr.news-front.info