Не е за първи път в историята. Трупат се войски в невралгични райони и направления. Разменят се строги дипломатически предупреждения. Призовава се към сдържаност, защото иначе…
А в същото време, без дрънкане на оръжия, върви далеко отиваща атака срещу човечеството.
Така е и сега. Вниманието привличат „горещите райони“ – Украйна, Китайско море, Близкият изток. Да не ги изброявам. От всеки може да започне въоръжен конфликт, чието развитие и край не е възможно да се предвидят. В същото време, във форми „граждански“, с претенция за „цивилизационен прогрес“, върви настъпление срещу главната опора на човечеството в досегашния му път.
Имам предвид отношенията, които се установяват с раждането на всеки човек и реализират през целия му жизнен път между него и общността – родителите, семейството, рода, племето, народността, нацията, държавата.
На всички континенти, през всички епохи, в сърцевината на човешката цивилизация стоят разбирания за взаимните права и задължения, които имат едни спрямо други отделният човек и общността, към която той принадлежи. Ако човечеството е успяло да извърви досегашния си път, то се дължи в най-голяма степен на обстоятелството, че е имало прозрението да се организира в общности. Благодарение на тези общности са обединени силите на отделните индивиди за големи дела, но и защитата и помощта от общността за личности, когато са били в нужда.
Смисъл и равновесие на правата и задълженията на отделната личност спрямо общността, разбиране и баланс на изискванията и грижата на общността за отделната личност. Това е крепяло и подържало, това е осигурявало напредъка на човешките общности в изминатия досега път.
И ето това незаменимо наследство от еволюционния път на поколения наши предшественици се търси да бъде унищожено. Като нещо ненужно. Вече надживяно. Явяващо се пречка за прогреса. Семейството от майка, баща и деца – остаряла работа, може и без него. Националните държави – изостанали обществени формирования, които провеждат остарели политики.
Достатъчно е да има някаква планетарна бюрокрация, която да издава своите нареждания всеки какво и как да произвежда и да консумира и да чака да му изтече срока за пребиваване на тази земя и толкоз!
Жестока ирония е обстоятелството, че цялото многообразно настъпление, както срещу биологичната същност на човека, така и срещу еволюционното наследство на човечеството, се води под плаката за защита на правата на човека. От друга страна, този плакат на лицемерието, би трябвало и да отвори очите на тези, които още се оставят да бъдат заблуждавани.
Не може да има истинска защита на човека там, където и когато се говори само за права. Истинската защита на човека и на неговото съществуване и дела се реализира в баланса между права и задължения. На човека и на общността, към която принадлежи. На първо място в наше време – семейството, нацията, националната държава.
Политиците, току що поели отговорността за националната българска политика, няма как да се правят, че не забелязват този световен конфликт. Още повече, че е публична тайна, че от поддържащите ги сили ще се иска те да дадат доказателства, че са на „страната на прогреса“. Т.е послушни изпълнители на указанията на глобалната бюрокрация и готови да обърнат гръб на „остарялото“ национално наследство.
Необходимостта от ясна и открита национална позиция не може да се подменя с едва ли не открити търговски реклами какво би могло българското общество да получи от поредната „разпродажба“. Или – битпазар. Да и там може да се намери понякога нещо интересно, че и изгодно.
Само че на карта е не нечия изгода, а съдбата на националните общности и семействата. Отговорността е на всички ни - за света. И на нас, българите - за България!
Владимир Костов, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар