Чели ли сте някога програмен партиен документ, политически текст или публицистична статия, изготвени и писани от другаря Георги Пирински? Не сте?! Прекрасно!
Потомственият другар, Пирински пише скучно, но за сметка на това пък дълго. И никакъв контент-анализ на текстовете му няма да регистрира чрез своята измерителна скала, някакво впечатляващо читателя съдържание. Нула. Zero. Ето на какъв главен редактор е поверен днес теоретичният орган на БСП - списание „Ново време”, на който броят на читателите му, за съжаление, е вече почти равен на броя на списователите му. Дотам я докараха от редколегията на основания от Дядо Благоев през далечната 1897 г.„месечен преглед на умствения и обществения живот”.
Социаллиберализмът не прощава!
За по-младите читатели е добре накратко да се споменат и някои факти от партийно-политическата биография на родения през 1948 г. в Ню Йорк Георги Пирински,в семейството на видния македонист Георги Зайков Пирински-старши и майка Полина Пиринска от Словения. Макар и роден в САЩ, Георги се води българин, но в Израел, по майчина линия, биха го признали за евреин. Нещо, което въобще не е лесно. Нищо лошо няма и в това, че партийно-политическият лифт на БКП, в началото на 70-те години, изстрелва с втора космическа скорост за български политик младия Георги Пирински.
Едва завършил ВИИ „Карл Маркс”, той е назначен в Министерството на външната търговия, където за невиждано кратки срокове заема и длъжността първи зам.-министър.През 1986 г. е вече и в състава на ЦК на БКП. С други думи, биография - мечта! Нека се издигат хората, нека се развиват. Само дето няма май засега свидетелства в шеметната си кариера другарят Пирински да е блестял с нещо в управлението, да е доказвал качества на длъжностите, които е заемал. Историята мълчи. Тя мълчи и за това дали след десетоноемврийския преврат е орал в базовите партийни структури, дали е копал в електоралната нива; дали е с творчески принос в социалистическата теория. Отнюдь! Нещо като директор на водопад, чиято работа е от време на време да вика: „Давай! Давай!”.
В политическата практика на потомствен червен дворянин, над когото обаче винаги е опекунствано, др. Пирински е със завидна биография. От Кръглата маса, след оня 10 ноември, той премина през какви ли не постове по държавния Олимп; вицепремиер при Андрей Луканов; външен министър при Жан Виденов; председател на Народното събрание при Сергей Станишев; депутат в няколко парламента; евродепутат и пр. Незаменим кадър и дялан камък, казано в резюме.
Днес другарят Пирински е неформалният водач и идеолог на т.нар. идейно-политическо обединение в БСП Платформа „Социализъм 21 век”.
Целта на тази троцкистка социаллиберална секта, наследник на ОСД, е публичното омаскаряване на Корнелия Нинова и по възможност да бъде изгорена на клада пред „Позитано” 20.
На красивата „вещица“ Нинова няма да й бъде простено, че отвя на вътрешнопартийните избори перестроечните торквемади, идеологическите конформисти, всички колаборационисти по цялата хонорарна скала от паница зелен фасул, през имот в Бистрица, до фотоволтаичен парк. Отвя ги с 80% от вота на редовите социалисти! Затова петоколонниците, и тези с откупени места по родова линия дори в криптата на „Позитано“ 20, за да може и от оня свят „мъртвият да дърпа живия“; няма да и простят, че претърпяха поражението на живота си.
Но, уви, оказва се, че омикронните паразитни вируси на социаллибералната пандемия са по-жизнеспособни от партията си приемник БСП. Лявата политическа култура и социалната сетивност за народните несгоди не са тяхната стихия. Те искат сакрална жертва. И тя е нарочена – Корнелия Нинова. Техният говорител и фронтмен сега е др. Пирински.
Доскоро тръбяха, че ако БСП не е във властта, губи управленския си рефлекс, сега, когато тя е в новата коалиционна форма, вече смениха рефрена: „Да поддържаме парламентарно правителството, но да не участваме в него!”. Нещо като веднъж: „Зайо, защо си с шапка?”. После пък: „Зайо, защо си без шапка?”.
Целта е нищо, критиката, изгодата и бягството от отговорност е всичко за неотроцкистите. Последното е смъртоносно за тях, защото означава поемане на отговорност, нещо, в което нито са възпитани, нито го могат. Страх ги тресе да не си развалят рахата, да не изпаднат от голямата далавера още на първия по-остър завой. Предпочитат да работят с кредитни и дебитни карти, а не с обществени договори с гражданите.
Статията на Георги Пирински „Въпросът пред конгреса на БСП – разпад или рестарт?!”, услужливо публикувана в уж левия сайт „Поглед.инфо”, поставя привидно важен проблем. Парадоксът е, че рестартирането на социалистическата партия се предлага от автор, който е един от идеолозите и практикантите на нейното разпадане, вече с 30-годишна история.
Другарят Пирински търси причините за социалистическите изборни несгоди в политическото пространство, докато те са в политическото безвремие, един от демиурзите на което, е самият той. Като часовник без време, със спрени стрелки! Тук е Родос, тук скачай, Пирински!
И не приключвай разговора с „Нова Зора”, преди да си поискал да го започнеш. Не затръшвай врати, че не знаеш от коя страна го правиш и на коя ще се озовеш.
Сам и заключен за историята.
Георги Пирински
Атанас Стойчев, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар