Преди две години бях на Леденото хоро в Калофер.
Усещането е паметно. Тъмно, езическо – едни мъже, цяла нощ пили, мораво сини влизат или излизат от реката, димят в студа.
Да, енергията, която излъчват е друга, някакъв вид праенергия, дива, пълна с живот, Vis Vittals има, жизнена сила. Това има в нея. Само тая енергия може да носи дух. В нея има жажда за живот, за оцеляване.
Тя е „опасна“, защото е непокорна. Защото, когато се наложи, става съпротива, става несъгласие.
И друго „опасно“има в тия хора, в тоя луд танц – има национален флаг, национални носии, българско говорене. А това вече е непоносимо, недопустимо. Е, има и кич, разбира се, има и битова простотия, но при кой народ го няма и това.
Но такъв е истинският живот. Този, в който човекът е оцелявал в борби, несгоди и изпитни, воден от любовта, националната идея и традиция.
А не този живот и тази инфантилна свобода, чийто хоризонт е екрана на лаптопа и която може да бъде отнета с едно падане на батерията или с изгубване на уай-фая.
Няма коментари:
Публикуване на коментар