Не само българската държава и общество са в криза. И не е сегашната криза първата.
Но при всяка криза – била тя социална, война, революция - има белязан от съдбата проблем. И преодоляването на кризата се решава в зависимост от разбирането на обществото и поведението на обществените сили към този проблем. Тежка драма живеят обществата и държавите – в която и да е епоха, каквато и да е кризата – които не успеят да разберат и съответно да решат именно белязания съдбовен проблем.
Излишно е да изброявам проблемите, в които се блъска днешна България. Те са пред очите, с тях живеят всички българи. Включително и тези, които като мен, поради различни обстоятелства, са извън активната сфера на живота. Като се започне от цената на хляба и другото от първа необходимост и се стигне до ангажиментите и отговорностите спрямо международните проблеми. Като се имат предвид становищата на българските политически сили, както и къде откритите, къде дискретните намеси на чуждестранни сили и интереси.
Сякаш невъзможно за разплитане кълбо от противоречия и непреодолими едни спрямо други интереси. И все пак има ли в него – не вчера, а днес – белязан от съдбата проблем?
Ако си отворим очите и сърцата не може да не го видим. Тези дни, на среща със симпатизанти в Хасково, Бойко Борисов го назова. Може би не точно в този ред на мисли, но в същата посока. Той упрекна президента Радев, че със своите действия е довел разединението между българите до небивала степен на взаимна омраза. Поне от информациите, които видях, Борисов не се е впуснал да анализира подробно действията на президента. Още по-малко – да търси своята и на други политици отговорност за това да се стигне там където са днес българското общество и държава. Но е назовал явлението – взаимната омраза между българи.
Ето това е белязаният от съдбата проблем в днешната българска действителност. И само разбирането и решаването на този проблем може да даде на държавата и обществото основата за нов поглед и нова решимост, а оттам и за нова резултатност, спрямо кълбото на непримиримите в сблъсъка си различни местни и чужди интереси.
Другояче казано, трябва ни нова, отговаряща на днешните условия, платформа за национално мислене и отговорна национална политика. Подадем ли си ръка в нейно име и за нейната реализация, можем да разчитаме на по-достойно място в съвременния свят, а и съответно по-резултатно изпълнение на нашите отговорности спрямо него.
И само по този път можем да преодолеем омразата, която ни дели едни от други, рушейки българската държава и общество.
Ако го разбираме, трябва да го постигнем днес. Защото утре ще бъде фатално късно.
Владимир Костов, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар