Антикомунист ли е българският президент?

Много от личностите упоменати в Мемориала в никакъв случай не може да бъдат определени като жертви

 

 

Интересно се получава.

Мемориалът на жертвите на комунизма е място на поклонение за ненавиждащите комунизма, с една дума на хора, които се определят като антикомунисти.

Отивайки там да даде почит на жертвите на комунизма президентът Румен Радев излиза, че също е антикомунист. И аз съм съгласен, казва той на българската общественост, че описаните имена са жертви на комунистически терор. И аз ненавиждам комунизма, казва ни той.

Човек има право на собствени убеждения. Може да са правилни, може да са неправилни, негова работа. Но когато си президент би трябвало да преценяваш действията си, особено по отношение на историята на твоя народ. Да си сигурен, че това, което говориш и правиш е в унисон с историческата истина, която се опира на факти.

А в случай фактите са следните:

Самото словосъчетание „жертви на комунизма” е тенденциозно и исторически неиздържано. Комунизмът е идеализирано илюзорно общество в бъдещето, изградено на принципа „От всекиму според способностите, на всекиму според потребностите”. В България до 1989 г. комунизъм не е имало, имаше социализъм, под ръководството на партията се изграждаше социалистическо общество, което така и не беше изградено.

Много от имената на мемориала са на хора, осъдени от Народния съд. Той се е състоял през 1945 г., когато на власт са не комунистите, а Отечествения фронт. В подкрепа на Народния съд и неговите сурови присъди се е обявил даже Никола Петков, земеделския лидер, несправедливо осъден на смърт и екзекутиран през 1947 г.

Много от личностите упоменати в Мемориала в никакъв случай не може да бъдат определени като жертви. Обратното, в резултат на техните действия жертви са станали много хора.

Богдан Филов и неговите министри вкарват България във Втората световна война, обявяват безразсъдна война на Америка и Великобритания, в резултат на която столицата и българските градове са бомбардирани, разрушенията, убитите и ранените са хиляди. Те приемат антиеврейско законодателство и допускат евреи от окупираните от български войски да бъдат транспортирани на унищожение н нацистките концентрационни лагери. Видна роля в това отношение играе българският комисар по еврейските въпроси Александър Белев, който е подписал с есесовският капитан и пратеник на Айхман- Теодор Данекер споразумение за изселване на 20 000 български евреи без разлика на възраст и пол. Негов непосредствен шеф е вътрешния министър вътрешният министър в две правителство на Богдан Филов- Петър Габровски, който при приемането на антиеврейския Закона за защита на нацията заявява решителността на Министерския съвет за окончателно решение на еврейския въпрос

Министърът на правосъдието Константин Партов е въвел смъртните присъди за малолетни; съществува официално документиран списък на около 60 избити деца и малолетни, с имена, възраст и местоживеене.

На мемориала е изписано името на подпоручик Константин Йорданов палачът на ястребинските деца. Изписани са и имената на военни и жандармеристи, които са рязали глави на ятаци и партизани.

Александър Сталийски, министър на правосъдието в правителството на Иван Багрянов е член на фашистката организация „Съюз българска родна защита“, а по-късно оглавява крайно дясната фашистка „Национална задруга за политическо единство и възраждане“. Той е един от един от идеолозите на фашизма в България, издал още през 1929 г. книгата "Фашисткото учение за държавата", в която пише: "Трябва да се признае, че фашисткото учение за държавата носи спасителната вяра на нациите, изтерзани и обезверени от разрушителната дейност на политическите партии".

Дочо Христов, министър на вътрешните работи през 1943-1944 г. който нарича евреите „еврейските паразити“ е официален вносител в Народното събрание на проекта за Закона за защита на нацията. Той е отговорен за избиването на стотици български противници на властта, включително и на малолетни.

Крум Митаков, създателят на"Съюза на българските фашисти" в пледоариите в Народното събрание в защита на антисемитския закон заявява: „Ние пазехме в нашата пазва една змия, която се казва еврейство“. Неговият брат и правосъден министър между 1939 и 1942 г. Васил Митаков, носи отговорност и за изселването на българските евреи от окупираните територии.

Ето това са някои от жертвите на комунизма, поклон пред които направи българският президент, който очевидно не познава историята на своя народ. И очевидно съвсем неуместно и глупаво се изяви като антикомунист.

 Антон Гицов, Fakti.bg