Новината, че Анатолий Чубайс вече е напуснал Русия има голямо символно значение.
Защото Чубайс е не просто някакъв си държавен чиновник. Той е символ. Символ на разграбването на Русия, съпровождало последното десетилетие на миналия век.
Именно Елцин, Егор Гайдар, Анатолий Чубайс и приятелите им проведоха онези неолиберални реформи, които драстично свалиха стандарта на живот в Русия, доведоха до разграбването на страната и създадоха олигарси като Березовски, Дерипаска, Абрамович, Ходорковски, Фридман и много други.
Досегашното присъствие на Чубайс в управлението на страната беше доказателство, че Русия все още не е скъсала окончателно с порочния модел от 90-те години. Ето защо можем да тълкуваме бягството на Анатолий Чубайс като окончателна точка на онези порочни практики.
Много показателна е и съдбата на онези руски олигарси, чиито авоари в момента биват отнемани от редица западни правителства. Напълно заслужено е това отнемане. Всички тези богатства са придобити не заради някаква гениална предприемчивост на въпросните лица, а в резултат на кражби и всевъзможни други престъпления. Да, разбирам, че сега им е тежко. Заради замразените авоари някои от могъщите доскоро олигарси дори нямат възможност да плащат на прислугата и им се налага сами да мият чиниите и да пускат прахосмукачката.
Изобщо тежки времена настанаха за всички онези, които се надяваха, че благополучно са се вписали в мечтания от тях "цивилизован западен свят".
Чубайс и олигарсите от 90-те са типичния продукт на една развратна и пошла епоха, на която трябва да се сложи окончателен край.
Няма коментари:
Публикуване на коментар