Някъде някой петък следобед.
Палиш електрическата си кола, примерно - нали е модерно и натам вървят нещата, и отиваш на почивка през уикенда. Все пак сме технологично развити.
Някъде в някой магазин за хранителни стоки - влизаш, купуваш, салам, ракия и сирене (б.р.- без олио, че стана скъпо), плащаш и отиваш да се забавляваш.
Някога си мислиш, че не ти се почива в България. Купуваш самолетен билет и си в Париж, Виена, Москва (пардон, това е опасно и не се препоръчва сега, а за Киев да не говорим), Берлин, Лондон, Мюнхен, Брюксел - за където се сетиш.
Вадиш телефона, правиш селфи, пращаш, споделяш, комуникативен си. Всички виждат къде си, някой завиждат, други казват браво.
Някъде в някой мол - влизате с жената, приятелката или каквато ви е там половинката до вас, отивате на кино, после хапвате. Абе, просто живот. Живееш си.
Ама имало ковид? Ще мине, казват инфекционистите. Преболедувахме го. Науката измисли скорострелно ваксина, хората се имунизираха. Ще мине.
Работиш, твориш, развиваш се.
Правиш сметки как ще си купиш жилище, планираш как ще създадеш семейство, деца. Гледаш за кредити.
Изобщо - подреден, прост, предвидим и обикновен живот.
И така ден след ден, след ден. Будиш се с усмивка, целуваш любимата, радваш се на живота.
Гледаш новини, интересуваш се от световната политика. Казват тук и там за някакви военни действия. Но какво ти пука, то е далече. Не те бърка по никакъв начин. Да, жал ти е, че някъде умират хора, но какво зависи от теб, обикновеното работещо човече в България. Ти си кротък и доволен от живота.
24 февруари 2022 година - и животът ти се променя, защото си завладян от СТРАХ.
Ето точно за това ще си говорим.
Когато изведнъж започне война, която е близо до теб, нещата в живота придобиват друг смисъл.
Когато първите хора в държавата започват да канят чужди самолети да ни пазят небето, защото ние няма как се справим добре, когато в медиите се появят думи като бомбоубежища, скривалища, държавен военновременен резерв, мобилизация, йодни таблетки.
Няма как нещо да не ти светне, че нещата не са добре, а привидно спокойния ти и подреден живот излиза извън контрол.
Растат цени на ток, на горива, на газ, на храни.
Бензинът щял да стане 4 лева? Някой каза, някой написа в социалните мрежи, някой нещо, някъде, защото чул...
И стадото, пардон, хората хукват и правят масови опашки, за да напълнят един резервоар и 5,6 туби?
27 октомври 2018 година
Протести в цялата страна срещу високите цени на горивата? Масовият бензин 95, тогава, стана 2,35 лева. Година по-рано - през 2017-а, е около 2 лева. Ма как, ма защо, убиват ни бизнеса, всички цени на стоки и услуги ще се вдигнат, защото горивата поскъпват.
Сега бензинът 95 е близо 2,90 лева, а протести няма? Скъпият бензин е 3,20 лева? Протести няма. Защо? СТРАХ.
Пълниш резервоара на 2,90 лева и караш.
В демокрацията има една много модерна дума - промоция се казва. Какво значи това? Че някой, някъде, някога ще пусне нещо на по-ниска цена. Преведено на български - ще е евтино, ще е на далавера да си го купиш, ще има келепир (б.р.-какво значи тази дума прочети Бай Ганьо).
Та промоцията по време на демокрация е... от ехееее, та до ехааа. Хубаво нещо. И народа се изби за олио, защото е на промоция. Взел си стек, спестил си 20 лева. А цената на олиото си расте, защото до теб има война.
Изведнъж уикенд почивката спря. Справка 12,13 март Банско и Добринище - личен опит. Рязко туристите се дръпнаха. В Банско се радват на чужденци, а пистите - да се утрепеш да караш, супер условия и много сняг. И някак рязко руснаците в Банско започнаха да говорят по-тихо по улиците. По това време и при толкова сняг Добринище е пълно. А сега хора малко или почти няма. Дали е СТРАХ? Дали всеки не си налегна парцалите в очакване да отмине бурята.
Дали привидно подреденият живот не падна в плен на думата бомбоубежище. Във всички градове започнаха да се проверяват скривалищата, а констатациите са трагични. Няма укритие, което е да е готово да приеме хора веднага. То и да не се налага де.
През годините на демокрацията, когато някой заговореше за убежищата на "Гражданска защита", масовият отговор бе "за какво са ни". На места бяха превърнати в кръчми, но масово, защото не се поддържаха, основното им предназначение бе за тоалетна или дом на бездомни. Някакви си укрития там, нещо си. Аз си живея живота, какви бомбоубежища, какви пет лева, за какво са ни. Е, сега започнахме да мислим за тях. Но лошото е, че при нужда няма как да ги използваме веднага.
Това е от добре поддържаните укрития у нас
Това е от добре поддържаните укрития у нас
Цената на свободата
Всъщност има ли цена свободата и мира по света? Колко е добре да си свободен - да пътуваш, да се радваш, да обичаш, да те обичат, да твориш... Никакви ограничения нямаш да се развиваш. Разглезената демокрация. Мога да правя каквото си искам.
По същия начин са живели и хората в Украйна до преди месец. Ясно и синьо небе, работа, магазини, храна, вкъщи, семейство. А сега? Бежанци.
От свикнали на подреден живот, някак по тяхному, до напускане на страната, на родината, през хуманитарен коридор. Живот - му се казва на това. Не знаеш какво ще ти поднесе утре.
И ето така разглезената демокрация в един момент се превзема от думата СТРАХ.
Та вече не дори и през нашите глави минава въпроса: "Ами и ако на мен ми се случи?" Ако трябва да изоставя всичко, което имам, за да бягам, за да си съхраня живота. Но бягат жените и децата. Мъжете остават в Украйна. Защото в страната е обявена мобилизация.
Това пък е една друга странна дума, която е абсолютно забравена в България. След като страната ни стана член на НАТО, вече нямаме наборна служба. Това означава, че голяма част от мъжкото население в България "не е имало удоволствието" да служи в редиците на Българската армия. С всичките му плюсове и минуси в спора "за" и "против" по темата "войник".
Когато говорим за армия, това е неразривно свързано и с думата "оръжие". А какво казват инструкторите по стрелба, които се грижат да няма инциденти, когато някой отиде да постреля в някое регламентирано за това място: "В дулото на пистолета няма нищо интересно и нищо няма да видиш, за да гледаш в него".
Разбирате ме, нали. С оръжието шега не бива. Дори самият допир с него, в случая в Украйна сега това става по принуда, е нещо сериозно.
Та, когато не си държал никога оръжие в ръцете се, колко точно ще бъдеш полезен, когато те мобилизират? Иначе за родината, за страната - да, ок, емоционално сме свързани и единни. Но дали ще сме ефективни. Реално, на мобилизация у нас подлежат хората на около 50 и малко над години.
Иначе всяка година у нас се извършва актуализиране на базата данни за хората от резерва и запаса, които се водят на военен отчет.
С промени в закона от края на 2020 г. пределната възраст за служба в доброволния резерв става:
- за войниците (матросите) - 55 години;
- за сержантите (старшините), офицерските кандидати, младшите офицери и старшите офицери - 60 години;
- за офицерите с висши военни звания - 65 години.
Със същата актуализация пределната възраст за водене на военен отчет и служба в запаса става:
- за войниците (матросите) - 55 години;
- за сержантите (старшините), офицерските кандидати и младшите офицери - 60 години
- за старшите офицери - 62 години;
- за офицерите с висши военни звания - 65 години.
Обявяване на мобилизация може да стане единствено след решение на Народното събрание и указ на президента.
Запасен, който не изпълни задължение по закон, подлежи на глоба от 270 до 1000 лева. Колко ще си платят? Тук поне ще е добре да се замислим.
Иначе така стоят нещата с живота в разглезената демокрация. Имаш всичко, правиш каквото си искаш, живееш, дишаш, простираш, протестираш... На хубавото лесно се свиква, но знаем ли да го ценим, знаем ли колко лесно може да го загубим...
Калин Каменов, Dir.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар