За хляба и пастите

Заради лъвския скок на инфлацията от над 10 на сто за година в пазарската кошница влизат все по-малко стоки 

 

Български феномен - държавна фирма бойкотирала изкупуването на зърно от... държавата. 

По-притеснителното в случая е, че у нас има складове за пшеница за 14 млн. тона, но наличните количества са 2,4 млн. тона. В крайна сметка да не стане така, че с опита на държавата да изкупи зърно и да се гарантира хляба на българите поне до идното лято, да се повтори сценарий от преди 25 години. Тогава от хамбарите изневиделица бяха изнесени едни 900 000 тона зърно, а резултатът беше гладната Жан Виденова зима.

Такъв вариант в никакъв случай не бива да се допуска отново и то по време на война на 400 километра от България. Но в същото време не бива да се забранява тотално експортът на пшеница. За да спечелят някой лев и земеделците, които ще жънат пшеницата от новата реколта, но с по-високи разходи за горива и съхранение.

В кръга на шегата хубавото в случая е, че противно на доскорошните навици ядем по-малко хляб. Но не за да пазим талия, а заради цената, която вече гони 2 лева за самун. Заради това у нас вече не е актуална и репликата на кралица Мария Антоанета, качила я на гилотината по време на Френската революция: „Като няма хляб, да ядат пасти!

Не стига това, ами месец преди Великден пуснаха партенка, че у нас няма достатъчно пари за борба с птичия грип. Сиреч Европа няма да ни иска пилетата и яйцата. Така сами си режем клона, на който седим. Защото не минали и две седмици от невижданото пълнене на пластмасови туби с бензин и дизел и истерията с цената на олиото, сега се прави опит да се подкладе нова - този път с пилешки кълки и омлет.

Истината е, че заради лъвския скок на инфлацията от над 10 на сто за година в пазарската кошница влизат все по-малко стоки.

Така се появи и друг пазарен феномен - кило боб вече струва колкото кило кренвирши. До неотдавна по традиция те си правеха компания в порцията, но май сега мнозина бедни нашенци са изправени пред дилемата да се лишат или от кренвиршите, или от гарнитурата.

А 500 000 българи, които според официалната статистика се трудят на минимална заплата, май вече нямат нито за хляб, нито за пасти. А още по-малко за краставици, които удариха 7 лева килото. Добре, че още не е дошъл сезонът на салатите.

Комуналните сметки и лекарствата обаче са постоянна величина, от която джобът на българина отънява все повече.

Какъв ще е ефектът от високите цени - нация от фини гласоподаватели, огромна част от които едва свързват двата края. Те са най-склонни да чакат нов месия, който „ще ги оправи“. А дано, ама надали, защото този нашенски тъжен сериал са съжаление вече сме го гледали.

Тодор Варчев, "Монитор"