140 години от рождението на автора на "Доктор Ох Боли" - Корней Чуковски
Идеологическата цензура в различни времена, както на Изток, така и на Запад, е успявала да притиска с непризнаване и налагане на забрани, много творци на изкуствата и литературата. Някои от тях са били признавани едва след смъртта си, а други - в края на живота си.
Руският съветски писател, критик, преводач и есеист Корней Чуковски е един от тях.
На 31-ви март тази година се навършиха 140 години от рождението на прекрасния автор на детски книги, които остават в съкровищницата на световната детска литература.
Сред тях са "Доктор Ох Боли", "Крокодил", "Мий безспир", "Голямата хлебарка", "Телефон","От две до пет" и мн. др. Писателят издава книги за Александър Блок, Анна Ахматова, Владимир Маяковски, за любимия си поет Николай Некрасов, както и теоретичните "Хора и книги от шестдесетте години", "Изкуството на превода" и др.
Всъщност, Корней Чуковски (на руски Чуковский) е псевдоним на писателя.
Рожденото му име е Николай Василевич Корнейчуков. Носел фамилното име на майка си, защото тя го ражда като самотна майка.
Малкият Коля не познавал баща си.
Роден е на 31 март (19 март стар стил) 1882 г. в Санкт Петербург. Майката напуска града и заедно с детето си се премества да живее в Одеса.
Още от съвсем ранна възраст момчето е преследвано от нерадостна съдба. Макар да е отличен ученик, го изключват от гимназията, в която учи, по силата на един имперски указ, съгласно който на децата на прислугата било забранено да учат заедно с деца от по-висок обществен ранг на семейството.
Намира един разговорник и започва да се самообразова по английски. Всъщност, след години Чуковски ще стане първия преводач на Уолт Уитман на руски език.
След като все пак успява да завърши и университет, младият Чуковски първо се пробва в журналистиката - започва работа към в. "Одески новини" и с това си изкарва прехраната до 1905-а година. Първата му статия излиза през 1901-ва година и под нея писателят за пръв път написва псевдонима, с който ще стане известен. Междувременно английският му отворил вратите към един лондонски вестник, на който започнал да сътрудничи като кореспондент.
В периода 1905-1908-а година Чуковски работи като редактор на сатиричното списание "Сигнал" и започва книга с поредица от мемоари и анализи за три поколения руски литератори. Отделно превежда произведения на чужди автори, като Даниел Дефо, Марк Твен, Робърт Луис Стивънсън, Чарлз Дикенс и др. Преводите и критическите му статии били високо оценени. Особено, студиите му за Некрасов и Чехов.
Идеологическата цензура, обаче, го следи под око и предопределя пътя му в литературното поприще.
В края на живота си Корней Чуковски казва: "Написах няколко десетки книги и никой не ги забеляза!" Известността му се дължи главно на детските му творби, и най-вече на "Крокодил". Чуковски не скрива огорчението си от това с думите: "Имам чувството, че ако умра, сигурно всички ще напишат, че е умрял "авторът на "Крокодил". Наистина тази негова творба, както и "Доктор Ох Боли", остават най-известните му произведения. Заедно с "Голяма хлебарка", те са считани за класика в жанра.
Историите в тях са интригуващи и ярки, изпълнени с оригинални и "цветни" по характер герои. Нямат нищо общо с баналните приказки за деца. Стиховете им в оригинал се отличават с неповторима ритмичност в рими.
Неслучайно по тези творби са направени много театрални, филмови, оперни и балетни адаптации. Големи композитори като Сергей Прокофиев са посягали към творчеството на Чуковски.
Историята за "Крокодил" се родила спонтанно, по време на едно пътуване на писателя заедно с болния му син Коля. Наложило се да разведрява момчето с истории, за да издържи на пътя.
Освен художествена детска литература, Корней Чуковски е автор и на книгата "От две до пет" (1933 г.), която изследва детската реч и психика. "Да говорим на децата на техния език!", съветва родителите писателят. Тази книга представлява едно наистина безценно четиво за родители на малки деца. До днес книгата е издавана многократно на различни езици.
Веднъж писателят казва: "Възрастните не трябва да лекуват детското безумие, тъй като времето ще стори това".
Тази фраза въздейства като тъжна констатация и препратка към живота на големите. "В него няма големи радости, а само големи проблеми!", отбелязва Чуковски. Превратностите на живота неумолимо отдалечават човека от пъстрото детство, пречупват илюзиите му и унищожават голяма част от мечтите му. Затова Чуковски сякаш се е самолекувал от тази "болест на порастването" чрез творчеството си. Искал е да съхрани "безумието" на оптимизма, за да не угасне от разочарованията и да не го превърне в отчаян песимист.
В приказките на Чуковски няма дидактика, а единствено смело въображение. Те весело ни запознават с чудати и симпатични герои. Това окриля и малки и големи с надеждата, че всичко хубаво е постижимо, ако съхраним умението си да мечтаем.
Но защо този така любим на децата писател, изглежда в света на възрастните малко тъжен, уморен и самотен?
През 1922-ра година любимата на Ленин - Надежда Крупская написва писмо, в което обвинява Чуковски в "буржоазни внушения". Това дава зелена светлина на цензорите да посегнат на писателя, без всякакви задръжки. През 30-те години на миналия век забраняват приказките му.
"Съдят не по таланта, а по партийния билет!", тъжно отбелязва писателят.
В дома му се появява един от онези "средностатистически" интелектуалци, обслужващи всяка идеология, които знаят как да "убеждават" с изнудване. Чуковски разказва тази случка с болезнен тон в едно свое интервю. В онзи момент писателят бил в ужасно състояние на духа - двама от домашните му били болни, той бил напълно разорен, чувствал се самотен и в пълна безпътица.
Онзи му предложил да подпише документ, че се отказва от книгите си, и Чуковски подписал. Нямал друг избор. Въпросният "медиатор", обаче, още същия ден публикувал документа в един вестник.
"Почувствах се като негодник!...", признава по-късно Корней Чуковски.
И отново търси утеха сред децата. Те били неговият "Доктор Ох Боли", който винаги успешно лекува душата му. Канел деца в дома си, като имал едно условие за "вход" - всеки да носи по три шишарки за огъня, и два картофа, които да си изпече на него.
В такава непринудена атмосфера общувал с децата, и те му отвръщали със същата любов.
"Доктор Ох Боли" ни разказва за добрия доктор, който бил толкова прочут, че от всички краища на света при него се стичали болни животни. Ох Боли им давал лекарство и те веднага оздравявали. Докторът толкова много обичал животните, че делял с тях и своя дом. В стаята му живеели зайци, а в шкафа - катеричка. На канапето се подвизавал бодлив таралеж, а под леглото кротко дремел африкански крокодил. Ето това е светът, в който сгушен сред децата, Чуковски се чувствал най-добре - като сред свои, чисти души.
Независимо, че постоянно бил притискан от цензурата да не кривне в посока на "буржоазния" уклон, Корней Чуковски продължил честно да изразява мнението си по различни културологични въпроси. Той е човекът, който убедил Никита Хрушчов да бъде публикувана творбата на Александър Солженицин "Един ден на Иван Денисович", защитил поетесата Анна Ахматова, когато и тя изпада в немилост, и поздравил Борис Пастернак за номинирането му за Нобелова награда.
След като прекарва целия си живот в битки с крайните и ретроградни идеолози на съветската литература, Чуковски - наистина парадоксално - през 1957-а година, за 75-годишния му юбилей, бил награден с орден "Ленин". Носител е и на ордена на Трудовото червено знаме, както и на Ленинска премия. Съветската власт най-сетне признава изтъкнатия майстор на перото -тъжния мъдрец Корней Чуковски.
Писателят умира на 28-и октомври 1969-а година в Москва, а литературното си наследство завещава на една от четирите си дъщери - писателката Лидия Чуковска. С нейно съдействие е оформен музей на писателя в "Селото на писателите" край Москва.
Еми Мариянска, Impressio.dir.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар