Русия загуби пропагандната война с Украйна

Огромна част от световните медии разпалват изключително успешно тотална антируска истерия, която доминира над реалните факти и събития по бойните полета на Украйна

 

За една седмица от началото на инвазията Русия превзе в Украйна територии, по-големи от Великобритания. 

Според военни експерти този темп на придвижване на руските войски е по-голям от този на Вермахта през 1940 г. при прословутите блицкриг, с които те покориха половин Европа. На фронта на пропагандата, обаче, Путин претърпя съкрушително поражение. Ако руският президент си е мислел, че войната ще бъде решена само от танковете и ракетите, то очевидно е направил капитална грешка. В днешно време информационната война често е по-важна от конвенционалната.

Във всяка война военни престъпления са извършват и от двете страни. Както се казва - а ла гер, ком ала гер... Но в случая световния потрес и обвиненията във военни престъпления, геноцид и пр. отиват само на сметката на Русия. Огромна част от световните медии разпалват изключително успешно тотална антируска истерия, която доминира над реалните факти и събития по бойните полета на Украйна.

В „Моята борба“ Хитлер отбелязва, че именно пропагандата е спечелила Първата световна война. Тогава Англия иска да вкара могъщите САЩ във войната срещу Германия, което ще гарантира победата на Антантата. И за целта специално създава Министерство на информацията със задача да направлява световното обществено мнение и най-вече американското, което не иска да се замесва в европейските войни. В отговор американския президент Уилсън изгражда първата щатска пропагандна агенция – Комитета за обществена информация.

Британският план сработва брилянтно. Координираната дейност на двете пропагандни англосаксонски ведомства само за няколко месеца превръща общо взето пацифистката американска нация в отявлени антигермански фанатици. Стига се дотам, че забраняват на Бостънския симфоничен оркестър да свири Бах. Сега пък в Италия свалят постановки на „Лебедово езеро“, а Лондонската национална галерия прекръсти картината на Дега „Руски танцьорки“ в „Украински танцьорки“... Нищо ново под слънцето.


При войната на НАТО срещу Югославия през 1999 г. картината бе идентична. Коалиция от 21 големи държави под командването на американския ген. Уесли Кларк нападна в центъра на Европа суверенна държава и три месеца я подложи на зверски бомбардировки, от които най-големи поражения понесе мирното население с хиляди убити и ранени. Но световната пропагандната медийна машина нарече войната „мироналагаща операция“, въпреки че де факто това си беше чиста проба военна агресия. (Апропо, 8 години по-рано и нахлуването на американската армия в Ирак не бе война, а операция „Пустинна буря“). Тогава неколцината колеги у нас, които коментирахме войната срещу Сърбия извън „мироналагащия“ мейнстрийм и наричахме агресията - агресия и убийствата на беззащитни жени и деца - военни престъпления, ни гледаха като прокажени. 

Пет години по-късно, не друг, а най-авторитетния американски интелектуалец и най-цитиран автор в света Ноам Чомски в книгата си „Имперски амбиции“ каза истината за бомбардировките над Сърбия: „Какъв беше смисълът? Дежурното обяснение беше, че САЩ се намесват за да предотвратят етническо прочистване... Но безспорно най-голямото етническо прочистване се проведе след бомбардировките. Смисълът на бомбардировките беше да се „поддържа доверие“. Да стане ясно кой командва парада. Сърбия не зачиташе заповедите на боса. А това не можеше да остане безнаказано. Сърбия беше беззащитна, така че нямаше никакъв риск.“ 

Тогава някои американци мислеха, че Косово, което толкова силно заплашва американските национални интереси, е име на бензиностанция в щатите...

Тези дни бившият шеф на швейцарското разузнаване Жак Бо публикува интересен и доста обективен анализ за войната в Украйна. В нея той разкри с факти колко погрешна е политиката на ЕС и САЩ към Русия и Украйна. Политика, която е в основата на днешната руско-украинска трагедия. Сегашните европейски лидери, не са по добри от тези, които мразим, заключва тъжно г-н Бо. И наистина няма рационално обяснение защо беше този многогодишен напън да плашат Русия, че ще приемат Украйна в НАТО? Какво щеше да спечели ЕС от това? Нищо. Но със сигурност щеше да избегне днешната война в Украйна. 

Тук, обаче, се сещам за знаменитата фраза на американския геополитически гуру Хенри Кисинджър, че е „по-добре другите държави да се бият помежду си, отколкото да се бият срещу нас.“ Ами, да. Защо да не се сбият Русия и Украйна? Защо да не прекъснат доставките на газ от Русия към Европа. Нали щатите имат шистов газ в изобилие... И какво печели САЩ от силна Европа? Печели от слаба. Силна Европа, силен Китай... Е, става прекалено. Прочетете „Имперски амбиции“ на Чомски и нещата се изясняват.

Но в крайна сметка какво зависи от нас? Древногръцкият историк и военачалник Тукидид го е казал най-точно – „Големите държави си правят каквото искат, а малките правят каквото им наложат“. На този етап големите ни налагат галопираща инфлация, ескалиращи цени и страх от спиране на тока и газа. Какво следва по-нататък, само Господ знае. А, може би, и Путин, и Байдън…

Единствената светлина в тунела е Германия. Тази голяма, богата, но и мъдра държава, едва ли ще допусне разрастване на руско-украинския конфликт и икономически колапс на Европа. Нека си спомним политическото завещание на бащата на германската нация Ото фон Бисмарк. В него той едно към едно към пише, че Германия никога не трябва да води война на два фронта в Европа и никога не трябва да воюва с Русия. Два пъти след това, по време на Първата и Втората световна война, политическите му наследници пренебрегнаха неговия завет и два пъти последваха опустошителни национални катастрофи за германската държава. 

Сигурно е, че трети път такава грешка няма да има.

Паун Цонев, Epicenter.bg