Да се мълчи за убийството на журналисти е съучастие в тяхната смърт!

„Критичното мислене не трябва да бъде смъртна присъда. За съжаление на Гонзо Лира, изглежда стана така.“

 

 

Измина седмица, откакто чилийският писател, режисьор и продуцент Гонсало Лира изчезна в Харков. 

Твърди се, че отговорността за изчезването му е поета от подразделението „Кракен“ на националистическия полк Азов. Западната преса мълчи. Американските правозащитни организации също.

Тъй като не „пее в общия хор“ и отразява събитията от място – такива, каквито са, рупорите на американската „свобода на словото“ като The Daily Beast и др., превантивно го обявиха за „самопровъзгласил се малък, но известен търговец на конспирации и видеокадри на Путин“...

Затова пък членовете на Азов според Financial Times, Le Monde и The Times и пр. са „украински патриоти и борци за свобода, неспособни да направят неща като отвличане или убийство на журналист.“

Скоро ще видим неспособни ли са. И на какво ОЩЕ са способни...

Но ето как коментира случилото с Лира Скот Ритър, бивш офицер от разузнаването от Корпуса на морската пехота на САЩ, експерт на ООН по оръжията 1991-98 г.:

„Когато белоруските власти извадиха от самолет през май 2021 г. Роман Протасевич, блогър, служил в неонацисткия батальон Азов, преди да започне работа за беларуския канал на Радио Свободна Европа и го обвиниха в подбуждане на политическата опозиция, светът полудя, обвинявайки белоруския президент Александър Лукашенко в потъпкване на свободата на словото. Протасевич обаче е жив и здрав, живее под домашен арест, докато чака съдебен процес.

Когато се появиха съобщения, че Гонсало Лира, определен като чилийски „инфлуенсър“ в социалните медии, който живее в Харков, Украйна, и който публикува онлайн съдържание, критикуващо украинското правителство е бил отвлечен, измъчван и убит от подразделението Кракен, част от батальона „Азов“, Западът мълчи.

Свободата на словото не е еднопосочна улица. Да запазиш мълчание в убийството на Гонзо Лира означава да бъдеш съучастник в неговата смърт и смъртта на всички журналисти, които преследват истината, дори ако тя противоречи на основния наратив.

Критичното мислене не трябва да бъде смъртна присъда. За съжаление на Гонзо Лира, изглежда стана така.“

„Едно уточнение — нямам преки доказателства, че Гонсало е убит. Бях ясен, че имам предвид „появяващи се доклади“ за смъртта му. Но Гонзо каза, че всяко изчезване за повече от 12 часа трябва да се третира така, сякаш му се е случило нещо лошо. Минаха пет дни. Ако това беше репортер на New York Times, който изчезва на контролирана от Русия територия, това щеше да бъде заглавна новина – особено ако чеченски „hunter killer“ беше поел отговорност за смъртта му. Но с Гонзо — тишина. Което беше и целта на публикацията: да повиши осведомеността за изчезването му.“

Вихра Павлова, 24may.bg