Преди 36 години се случи нещо нечувано в енергийната вселена на Съветския съюз – човешка грешка взриви блок на АЕЦ „Ленин“ в Чернобил.
Днес "братушките" са на път да взривят целокупната европейска енергетика, започвайки от България, Полша и Литва. Това бяха първите държави, ударени от новата специална газова операция на Кремъл в Европа. Този път действията се развиват на финансовия фронт и не дрънкат оръжия, но това не значи че жертвите ще са по-малко.
В тази специална операция България е отново е сред първите пострадали, също като преди 36 години. За разлика от Чернобилската трагедия, която по съвсем обективни причини ни хвана неподготвени, днешният "газов удар" беше лесно предвидим. Да не говорим, че ние по принцип трябваше да сме скъсали енергийните си зависимости от Москва още преди седем-осем години. И да си останем просто партньори, на които - за да им върви бизнеса - не е нужно да се обичат или да се мразят.
В кризата има и два оптимистични момента. Първо, че газовите доставки бяха спрени не в средата на зимата, а в края на отоплителния сезон. И второ - „Газпром“ врътна кранчетата на България, Полша и Литва, не защото сме най-лоши, а защото трябваше първи да приложим новата финансова схема на Кремъл.
България предпочете да следва европейския подход и да не плаща на „Газпром“ в рубли, съгласно указа на руския президент Владимир Путин отпреди месец. И по-конкретно - отказахме да си открием специална сметка в Газпромбанк, в която "влизащите" долари да се конвертират в "излизащи" рубли чрез Московската борса. Според правителството обаче в тази схема никой не дава никакви гаранции, че българските пари ще стигат до крайния им получател „Газпром“ и че България ще продължи да получава природен газ.
Всичко това можете да се избегне, ако бе завършен прословутия интерконектор. През последната петилетка на ГЕРБ във властта обаче този проект изпадна от приоритетите на управляващите и те вложиха всичките си сили и средства за прокарването на "Турски поток".
Сравнителният анализ е покъртителен.
Българската тръба от Комотини до Стара Загора е дълга 150 километра, полагането й започна преди 13 години, а днес е доникъде.
Българската тръба на "Турски поток" е дълга 480 километра, полагането й започна преди 3 години и днес всичко си е окей. За Русия, Турция, Сърбия и Унгария де, докато ние продължаваме да подсмърчаме...
На всичкото отгоре решението на Москва ни завари с празно газохранилище, с неясни запаси от мазут в енергийните дружества и... планов ремонт на единия блок в АЕЦ "Козлодуй".
На целия този фон буди учудване бодрия тон и оптимизма на премиера и финансовия министър, които в сряда дадоха специална пресконференция в БТА. Според тях държавата е подготвена за такъв сценарий и дори за миг няма да имаме проблеми с доставките на газ. Сега ще се използват максимално реверсивните възможности за доставки на гориво през тръбите за Гърция и Турция.
Експертите са съгласни с това становище, само защото топлофикациите обявиха край на зимния сезон и газоподаването към тях бе редуцирано с 80 процента. С други думи - през следващите шест месеца честта да "опере" газовия пешкир се пада на бизнеса и на "обикновеното население", защото прогнозите са за ново поскъпване на всичко. То няма как да ни подмине, защото "аварийните" доставки на газ и нефт винаги са вървели по друг ценоразпис...
"Спирането на природния газ към България е едностранен акт - имаме една страна, която е некоректна. За съжаление това не ни учудва, същата ситуация имахме през 2009 г. и през 2014 година. Като правителство очаквахме подобни проблеми и започнахме подготовката още през февруари", обясни Асен Василев.
"Незнайно защо диверсификацията продължи толкова дълго. Но от 15 години ние не правим нищо по този въпрос, а се оправдаваме с изграждащата се връзка Комотини – Стара Загора. Да, през този интерконектор ще можем да внасяме 3 милиарда кубически метра, плюс още 2 милиарда - ако го разширим. Чрез съществуващите връзки обаче от южна посока - от Гърция и Турция, ние можем да доставяме общо 20 милиарда кубически метра газ. И то без тази гръцка връзка - 2 милиарда през интерконектора Кулата - Сидирокастро и още 17 милиарда през интерконекторите, които имаме с Турция", смята вицепремиерът и финансов министър Асен Василев.
Той уточни, че потреблението на България е само около 3.5 милиарда куб. метра на година и уведоми широката общественост, че в момента се водят преговори за алтернативни доставки с Азебрайджан, Гърция и Италия.
Незнайно защо обаче до момента никой не говори за внос на синьо гориво от съседна Румъния. Букурещ успя за 10 години да осигури газовата си независимост и в момента може да ни доставя синьо гориво по две отделни направления.
"Никой все още не се е сетил да попита дали може да има авариен внос от Румъния към България в случай на нужда. Или може би тази опция е прекалено скъпа за „Булгаргаз“?", коментираха помежду си през седмицата енергийни експерти и търговци. И тези коментари родиха нова хипотеза, нямаща нищо общо с войната в Украйна и принадлежността ни към Европейския съюз и НАТО.
В момента основният удар е върху държавната газова компания. Причината е, че "Газпром" е спряла доставките само за "Булгаргаз" ЕАД, но не и за частните газови компании. Това "раздвояване" би трябвало да се тълкува и като знак, че Русия не желае да преговаря с българската държава за нов дългосрочен договор, а предпочита да прави бизнес само с частни търговски дружества.
И още една светлинка в тунела. За разлика от някои други държави членки на ЕС, България продължава да не е газово ориентирана и да разчита предимно на електроенергията. А токът, произведен от въглищните централи и АЕЦ „Козлодуй“, ще продължава да поддържа икономиката ни поне до 2035 година.
Така че, засега това е положението: докато навън е топло, на тъмно няма да останем.
Пламен Симеонов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар