Както се видя, няма нужда Москва да се напряга извънредно и да си посипва главата с пепел, за да излезе от ситуацията на масовата англосаксонска антируска психоза.
Толкова русофобия не е имало от времето на Втората световна война, а тези настроения намериха благодатна почва най-вече в страните, които и тогава са изпращали войски на Източния фронт срещу СССР. Е, не само.
Днес е достатъчно да се проследи поведението на т.н. украински бежанци из Европа, да не говорим у нас, за да се проумее, че супата толкова се пресоли, че палачинката се обръща. Както се казва, това което сега се случва с руснаците из Европа, Кралството и САЩ, преди Войната се е случвало с евреите. Всичко руско под забрана, оплюване и търсене на поводи за унижения. То не беше забрана за спортистите им да веят руското си знаме на олимпиади, не беше забрана за обучение по Достоевски и Чехов (сякаш някой масово ги чете на Запад!), не беше забрана за участие в спортни състезания, оперни и концертни сцени, изолация за световните руски балетисти, присвояване на руски авоари, а най-вече финансови игнорирания и санкции, чиято цел е колкото прозрачна, толкова и жалка. Защото показва завист и поведение на змия, която е настъпана.
Сега се оказва, че светът щял да гладува, защото руснаците нямало да изнасят пшеницата си, а войната в Украйна стопирала украинския износ на жито. Никой не пита колко пари дължи Киев на Москва, а тя е доказала, че не забравя предателствата. Е, вече е видно и че безпардонното поведение на напусналите воюващата Украйна украински граждани създават преди всичко негативни настроения сред местните, защото надскачането в искания, претенции и невъзпитано поведение трудно се преглъща. Кой внуши, че тези люде са толкова ценни и страдащи, че заслужават носене на ръце? Та страната им, не цялата, воюва, а те идват с джипове, носят кучета и котки /расови!/, купуват в луксозни магазини скъпи стоки, а българите, например, вече масово стягат колани, защото цените вледеняват очи и сърца.
Българите сме толерантни и сме спасявали арменци, евреи, да не споменаваме нашите бежанци от Вардарска и Егейска Македония. Че и от Одринско. Последиците днес обаче безспорно ще са, че русофилите ще се множат, а симпатиите към руснаците ще хвръкнат нагоре.
Някой и на Запад се е осъзнал, та започна смекчаване на тона и плахо коригиране на злостните изказвания по адрес на Русия и Путин. Оръжие ще се изнася, ама и с руснаците трябвало да се преговаря и нещо със санкциите да се коригира. Още малко и ще кажат, че този свят не може без Русия. Та Путин го каза отдавна. Няма да е точно така. Войната няма да спре на този етап. Може да продължи при Китай. Защото същността е на друго място. Жалко за разрухата в Украйна и за човешките жертви. Как да простиш зверства върху рускоезично население, да бъдеш снизходителен към „така ни наредиха” и да спасяваш страдащи? Какво търсят в Украйна наемници от поне 50 държави и то въоръжавани до последна капка кръв? За пари? Сигурно, но защо трябва да се разруши страна, която макар и да не е имала държава през вековете, все пак е имала общо минало с Русия?
Доказателство, че държави без минало лесно продават настоящето си е подписването на споразумението между Киев и Варшава за пряко участие на поляците в управлението на Украйна, без граници и с обща транспортна мрежа. Сякаш Западна Украйна е била само полска през вековете! Толкова объркаха света, че скоро няма да има слънце на европейската улица. Там лидерите или са без деца т.е. не мислят за света, който ще оставят на наследници, или са сторонници на модите с „обратните”, или са наследници на есесовски фамилии, или като министърката на финансите в Канада са внуци на нацистки колаборационисти от украински земи и т.н. Поведението и решенията им стават нормално предсказуеми в такава ситуация. Реванш? Не, просто лесно манипулируеми.
Тъжното е, че става на гърба на гражданите. При война е страшно. Кой ще вземе точните решения, за да спре този хаос? И украинците, които са у нас, да проумеят, че Паничище и Рибарица са добри курорти, за които някои българи могат само да мечтаят.
Зорница Илиева, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар