На 25 май парламентарната група на ГЕРБ-СДС заяви, че ще предложи промяна в Кодекса на труда, за да се промени националният празник на България от 3 март на 24 май.
Противопоставянето на двата празника е изкуствено разделение, подклаждано отдавна от русофобските среди под предлог за “обединение” около “европейска принадлежност” за “пред целия свят”. Трети март не звучал “трансцендентно”, никак не е пацифистки, бил свързан “с кръвопролития, битки и противопоставяния”, докато 24 май е “триумф на духа и образованието”.
Пацифистите-обединители искат да избягат от спомена за пролятата кръв от българските опълченци и от руските войни за освобождаването на България, увенчано с 3 март, денят на възкресяването на българската държавност.
Кръв за свободна България се пролива не само по време на руско-турската освободителна война, но и през всичките тези пет века на османски гнет. Да забравим ли за кръвта на българските мъченици от Батак, от Ново село, опазили вярата си с цената на живота си, това е “триумф на духа”, постигнат с кръвна жертва за вяра и за България?
Най-големият празник за християните е Възкресение Христово, но той не обединява, и далеч не е пацифистки, защото е за Христовата победа във войната за безсмъртната душа, в която всеки избира от коя линия на фронта да бъде. Точно затова и Европейският Съюз се отказа от принадлежността си към християнската цивилизация, за да обедини необединимото, като забрави за Христа – “зимни празници” вместо “Рождество Христово”, трансхуманизъм вместо християнство, а резултатът от непомненето е агресивна инфантилизация на елита по ръба на бездната.
24 май е празник на българската просвета и на славянската азбука, която става реалност не благодарение на “Европа”, нито на папата, а благодарение на българската държава и на княз Борис-Михаил Покръстител, приютил учениците на светите братя, преследвани от латинското духовенство. 24 май се представя като “уникален принос” и като празник на “българската азбука”. Светите братя Кирил и Методий създават “глаголицата” на основата на етиопското и коптското писмо, а свети Климент Охридски, първият епископ на български език, създава “кирилицата” на основата на гръцкото писмо. Уникална е не азбуката като графика, а че е пригодена за средновековния български език, който е славянски, и че е призвана за богослужение. България е първата православна славянска държава със своя църква и своя книжнина.
24 май се е празнувал и от поробените българи преди Освобождението ни, “тъжовно робско време”, описано в химна на Светите братя: “балканский храбър син навеждаше лице под гнета на отоманский властелин…”.
Българите извън освободена България също са празнували 24 май, но като “жални еднородци от Македония, Тракия и Добруджа, остали извън границата на България, чеда разделени от любимата майка, плачеща за вас”, към които Иван Вазов се обръща в речта си от октомври 1920 г. "Мили, наскръбени братя, целувам ви мъченишкия венец. Твърдост, кураж! Неправдата не е трайна, триумфът на насилието е къс. Траен е само триумфът на разума, на съвестта, на справедливостта. И той ще настане!”
“Триумфът” настава само за Южна Добруджа, която се връща към българската държава, за Македония виждате как северомакедонците празнуват 24 май – без дума за България, бъдещи европейци, с които трябва да се “обединяваме” според пацифистите. Истината не може да се обедини с лъжата в името на илюзорен мир.
Трети март е национален празник на национална държава, на всички, които помнят цената на Българското възкресение и са готови да воюват за него, защото войната няма да изчезне заради вдъхновението на безпаметен пацифист, чийто единствен страх е дали ще има “шопинг в Милано”.
За измамното миролюбие, когато “войната се лишава от нравствено-религиозна санкция” пише в началото на ХХ век руският философ Владимир Соловьов в “Три разговора”, защото “бодростта на духа се крепи на вярата в светостта на своето дело”. А когато военният е лишен от памет за цената на военната чест, той става наемник.
Преди да убиеш паметта за държавата, десакрализирай паметта за войната, за да няма дори мисъл, че можеш да се защитиш, защо ти е, нали имаш съюзници/партьори. Защо ти е да празнуваш възкресението на Третата българска държава, защо ти е да помниш границите на Санстефанска България?
Безпаметните не могат да воюват, паметта е бойно качество.
“Покой нам только снится... и вечный бой, молись”, Александър Блок
Проф. Дарина Григорова, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар