Мика Зайкова: При капитализма пазарът е свободен и който оцелее - оцелее! Не може бизнесът да се дундурка!

"На мен КЕВР ли ще ми каже да се къпя веднъж месечно или всеки ден? Или пък да готвя всеки ден или веднъж седмично."

 

 

- Г-жо Зайкова, социалните и антиинфлационни мерки на правителството бяха широко очаквани, а когато се появиха, опозицията и сегмент от коалицията ги обсипаха с критики – намесиха се топове и врабчета, дори хан Аспарух влезе в употреба. Не се ли произвежда ефектът „Дай, ама защо даваш“?

- Казано в едно изречение, мерките в никакъв случай не са антиинфлационни.

- Те и не бяха предявени като такива от самите им вносители.

- Второто е, че те нямат фокус, хаотични са. Няма ясна представа за ефекта от тях. А той може да се окаже и отрицателен. Повечето хора се фокусират върху нулевия ДДС върху хляба. Но чудеса от производителя не могат да се очакват, при положение че основната му суровина зърното хвърчи на борсата. Второ, по веригата има транспорт, а той също поскъпва всекидневно. После идва търговецът, който неминуемо начислява надценка, защото не работи за права бога. За крайния потребител остава надеждата цената на хляба не да намалее, а да не се повиши.

- Така е, но тази година се очертава изключително добра зърнена реколта у нас. Защо се очаква такова стремително увеличение на цените на зърното, при положение, че страната може да задоволи своите потребности без нужда от внос? Или може би и тук случаят е като с електричеството?

- По принцип сте прав. Нашето зърнопроизводство – пшеница, царевица и слънчоглед е предостатъчно за самите нас, за да не стигнем до британците, които в момента готвят не със слънчогледово олио, а с палмово масло. Но цените в сектора не са регулирани, а борсови. Освен това няма как да забраним износа. Ето, Индия забрани износа на зърно, но ние - като член на ЕС, не можем да го направим. И какво ни остава? Остава държавата да изкупи реколтата на приемливи за производителите цени.

- Такова решение вече беше обявено.

- Решение има, но то се оплита в процедурни хватки. И до момента не е изкупено едно зърно. А глобалната продоволствена криза тепърва идва, двете житници на света – Украйна и Русия са във война.

- Мерките на правителството предварително бяха шумно обсъждани, а сега от определени посоки са бурно критикувани. Къде реално намирате грешките?

- Големи бяха очакванията. Да тръгнем мярка по мярка.  Каза се, че мерките са ориентирани към най-уязвимите групи – пенсионерите и децата. Да не говорим, че до 2025 г. минималната работна заплата няма да се пипне. Инфлация се бори чрез парична политика, която ние не можем да водим, защото сме във валутен борд.

- И с разрастване на икономиката.

- Да. Инвестиции и вдигане на доходи. Не изсипване на пари на пазара и увеличаване на търсенето, а намаляване на дисбаланса в неравенството. Ние сме най-бедната страна в ЕС с най-страшното неравенство. Не можем да влезем в еврото с висока инфлация и с доходи, наполовина по-ниски от средноевропейските.

- Но група икономисти, сред които и несбъднат премиер на ИТН твърдят, че повишаването на доходите е наливане на бензин в огъня на инфлацията. Както също заявяват, че всяко пипане на данъците е меко казано грешно. Не противоречат ли тези разбирания на вашите тези?

- Принципите на икономическата наука са такива. Само че мизерията при нас е кошмарна.

- Значи трябва да приспособим принципите към специфичните ни условия?

- Така е. Какво се случва с пенсиите. Премиерът обяви увеличение с 20%. Но трябва да разграничим принципния ръст на пенсиите и нетното увеличение на пенсиите. В нетния доход на пенсионера от 1 юли влизат 60-те лева ковид надбавки и 10% увеличение на пенсията. Минималната пенсия става 467 лв. 370 лв. е досегашното ниво, събрано с ковид добавката преви 430 лева. И придобивката са едни 37 лв., което е малко повече от лев на ден. Това ще получат тези 1.05 млн. възрастни хора на минимална пенсия.

- Работодателските организации обаче отдавна възразяват на покачването на минималната пенсия и сближаването й със средната, защото това, според тях, разширява сивата икономика – повечето работещи ще предпочетат да се осигурят на минимална заплата, а остатъка от възнаграждението да получат на ръка.

- Работодателите възразяват на това, че се нарушава пенсионният модел. И са прави. Когато се раздава на калпак. Иначе е така – работещите не са стимулирани да се осигуряват на реален доход. Но най-лошото за пенсионерите е, че към април инфлацията е 14.4%, а докато мерките тръгнат, инфлацията ще е най-малко 17.5%  – всеки месец тя настъпва с по 2.1-2.2 процента.

- Какво показва сравнителният поглед с управлението на кризата в другите европейски страни – инфлацията е глобален процес?

- Тя наистина в основната си част е привнесена. Но тя може да се получи и от грешни управленски решения.

- На пръв поглед повечето от мерките на българското правителство се практикуват в цяла Европа. Защо у нас те бяха предизвикани, а после разкритикувани?

- Ние го направихме по български. Погледнете мярката с 25-те стотинки на горивата. Как ще се администрира тя? Никой още не може да каже. В Гърция и Германия се дават пари кеш, но не на всички, а на най-застрашените от бедност. В Гърция дават по 400 евро, пък ти - ако искаш карай кола, ако не щеш - купи си нещо. Семейното подоходно облагане го одобрявам. Безплатните детски градини също са реална помощ.

- На гражданите направи впечатление, че негласният петролен картел реагира още при споменаването на мярката за горивата и повиши превантивно цените си горе-долу с въпросните 20-25 стотинки. Държавната помощ отново в джобовете на търговците ли ще се озове?

- Така ще стане, защото контрол не се провежда. Общи фактури и други измишльотини. Искам обаче да обърна внимание на друго, за което никой още не говори. Има препоръка за две тарифи на ток, вода, парно.

- Живот на две скорости, както се коментираше в ЕС?

- Да. Ще определят мегавати електричество и кубици вода на човек. Или нещо от сорта. На мен КЕВР ли ще ми каже да се къпя веднъж месечно или всеки ден? Или пък да готвя всеки ден или веднъж седмично.

- Говорите за отделни количества вода и енергия на различни цени?

- Вероятно щяло да има две цени. А двата танкера втечнен газ от САЩ не желая да коментирам. Аз съм минен инженер и знам как се добива шистов газ, колко сложно и скъпо е. Този газ първо се втечнява, товари се на танкери (а за транспорт отива доста дизел), после отива в гръцката станция, където се преработва в тръбен газ и докато дойде - цената му ще е съвършено различна.

- Защо тогава на американците шистовия газ им е толкова изгоден?

- Изгоден е, когато се вадят големи количества, при това в пустинята.

- Вашият колега Иван Хиновски твърди, че в Северозападна България има огромни залежи от шистов газ, който би могъл да ни реши всички газови проблеми.

- Така е. но бизнесът и потребителите искат да бъдат подпомогнати сега. Ако капиталовите разходи се харчат за помощи, доникъде няма да го докараме.

- Заговорихте за бизнес. Защо българският бизнес не обича капитализма? Защо той непрестанно влиза в зависимости от държавата? Не трябва ли пазарът да регулира частната инициатива в едно свободно общество?

- Сам си отговорихте на въпроса. При капитализма пазарът е свободен и който оцелее, оцелее. Не може бизнесът да се дундурка.

- Като дългогодишен синдикалист, как оценявате факта, че работници стачкуват срещу държавата, а не срещу собствените си работодатели, които са забъркали каши с некоректни договори?

- Ще дам друг пример. Тези дни щели да стачкуват всички полицаи, а МВР застава зад тях! Срещу кого стачкуват тогава?

Интервю на Емил Янев, Banker.bg