Той е офицер от британското Управление за специални операции (УСО). Преминал през солидна подготовка и определен за ръководител на английска мисия в България. Да доставя оръжие и боеприпаси на антифашистката съпротива в страната. Мисията е наречена „Клариджис“, а капитанът е повишен в майор.
На 4 май 1944 г. са създадени две партизански бригади. Командир на първата е Славчо Трънски. Денчо Знеполски застава начело на втората. Към нея се присъединява Томпсън и неговият радист.
По техен сигнал през нощта на 10 срещу 11 май англичаните пускат от самолети цял арсенал. Картечни пистолети, леки картечници, пушки, патрони, бомби, взривни материали. Също медикаменти, бельо, чорапи, войнишко облекло, обувки, ботуши. И пари в левове и лири.
Втора бригада тръгва на поход да въоръжи партизанския отряд „Христо Михайлов“ във Врачанско. После да стигне връх Мургаш, да се свърже с отряд „Чавдар“, да въоръжи и него и продължи през Средногорието към Пловдив.
На 18 май партизаните минават сръбската граница и влизат в българска територия. Първите акции провеждат в селата Говежда и Дълги дел, тогава Фердинандска околия (днес окръг Монтана).
В Говежда от местната Обществена сила вземат 8 пушки и 600 патрона. Унищожават актовете, съставени на селяните от горските, и прекъсват телефона. В Дълги дел е свикано събрание, на което говори и Франк Томпсън от името на Съюзниците във войната.
На 19 май бригадата поема към връх Ком. Тук започва драмата, вали проливен дъжд, духа свиреп вятър. Майор Томпсън запазва пословичното английско хладнокръвие и стоицизъм. Няколко пъти му предлагат да се качи на кон, той категорично отказва.
При минаването на една река радиостанцията пада във водата. Батериите излизат от строя. Томпсън губи връзка с командването си в Кайро, както и в Бари, Италия. Продължават към Годеч, село Гинци и Петроханския проход. На 22 май край гара Лакатник прегазват Искъра.
Допускат обаче фатална грешка. Завиват на юг, вместо да продължат на изток към Мургаш. Отсядат в някакъв храсталак. Местността, вече обградена от войска и жандармерия, носи зловещото име „Марина мъртвина“.
Прегладнели и каталясали от умора, мъжете заспиват едва допрели земята. Тогава са засипани с град от куршуми и бомби. Малцина, сред които е майор Томпсън, успяват да избягат. Англичанинът е заловен на другия ден над село Елешница.
Връзват ръцете му зад гърба. Ритат, удрят с юмруци, дръжки на пистолети и приклади на пушки. Той протестира на български: „Аз съм британски офицер и съм пленник...“ От жестокия побой губи съзнание.
На 3 юни 1944 г. Томпсън е закаран в софийското село Литаково. Заключват го в стая на училището.
Има версия, че е направен опит да бъде спасен. В селото пристигнал генерал Кочо Стоянов, командир на Първа пехотна софийска дивизия. С него бил банкерът, политикът и англофилът Атанас Буров. Той предложил Томпсън да бъде отведен в пленническия лагер на „Илчов баир“ край Шумен. Кочо отказал да го пусне.
Каква е истината?
На 10 юни Томпсън заедно с двама ятаци е откаран в местността „Турското кале“ край Литаково. Мястото избира капитан Янко Стоянов, командир на врачанската жандармерия. Нашият заповядва на Франк Томпсън да легне. Британският офицер отказва. Жандармеристът го поваля по очи. Двамата ятаци също падат. Стоянов стреля в тила на майора, след това ликвидира и двамата българи.
Интересна е съдбата на Франк Томпсън след 9 септември 1944 г. Отначало е обявен за герой. На 29 юли 1946 г. българското правителство го награждава посмъртно с два ордена - „За народна свобода“ и „За храброст“. Малката железопътна спирка „Прокопаник“ в Искърското дефиле става гара „Майор Томпсън“. На неговото име са наречени улица в квартал „Лозенец“, пресечка на булевард „Джеймс Баучер“ и детска градина.
На 3 юли 1947 г. по покана на министър-председателя Георги Димитров в България пристигат майката Теодосия и брат му Едуард-Палмър. Лятото същата година у нас идват 24 младежи и девойки от мъгливия Албион. Обличат бригадирски униформи и работят на Прохода на републиката „Хаин боаз“. Бригадата носи името „Франк Томпсън“.
Нещата обаче внезапно се обръщат. След 1949 г. майор Томпсън е обявен за английски шпионин и разузнавач от едър калибър. Обвиняват го, че е виновник за всички поражения на партизанското движение. Най-вече за разгрома на Втора бригада край село Батулия.
Когато през 1951 г. са арестувани Славчо Трънски и Денчо Знеполски, излизат обвиненията, че Томпсън е вербувал двамата за английски шпиони. „Следствието искаше да призная - разказва Знеполски, - че майката и братът дошли у нас, за да възстановят връзката между мен и Интелиджънс сървис?!“
„По горчивата ирония на съдбата Франк Томпсън, този благороден и талантлив апостол на интернационализма, е може би една от първите жертви на Студената война“, пише Едуард-Палмър в своята книга „Отвъд границата“.
Днес сме на прага на втора Студена война. Затова драматичната история на майор Франк Томпсън е особено актуална. Тя ще бъде разказана в документален филм, който снима режисьорът Жезко Давидов. Сценаристи са журналистът Пенчо Ковачев и проф. Марин Дамянов.
Майор Франк Томпсън
Росен Тахов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар