Гарнизонът на „Азовстал“ сложи оръжие преди повече от три седмици, но военните на Донецката народна република (ДНР) и Русия все още прочистват територията на завода.
Проучването на индустриален комплекс с площ от 12 хектара не е лесна задача. От време на време се срещат опасни находки. За това как беше подредена украинската отбранителна система разказва РИА Новости.
Почти напълно унищожен
За журналистите входът на „Азовстал“ е отворен само от изток - през квартал Левобережни. На входа стар съветски танк Т-55 е замръзнал като мълчалива охрана. Преди три седмици той едва се държеше на пиедестал, силно повреден от обстрела. За да не се разбият напълно от бетонния блок, военнослужещите от ДНР се качиха с аварийния автомобил и го завлякоха до техния пункт. Сега те се крият в сянката на бойната машина от жаркото юнско слънце.
Пътят, осеян с отломки и бетонови парчета, води до самия мост, където гарнизонът на „Азовстал“ предаде личното си оръжие и отиде в плен. Оттук се вижда само малка част от комбината. Но въпреки това е ясно: огромен заводски комплекс се е превърнал в бъркотия от усукан метал, овъглени сгради, счупено оборудване - цивилно и военно.
Заводът е почти напълно унищожен. Картината на унищожението засенчва дори снимките на предприятието през септември 1943 г., когато отстъпващите германци взривиха всички основни производствени мощности. Теоретично всичко може да бъде възстановено. Първо обаче трябва да се разчисти много голяма площ от руините.
Фабрика-крепост
Всъщност „Азовстал“ е град в града. В съветско време тук са построени 41 работилници и 80 големи сгради. Има само две дузини столови. А колко бункери и подземни технологични помещения има не знаят дори и местните ветерани на труда.
Полк „Азов“ и 36-та отделна бригада морска пехота на Въоръжените сили на Украйна не без причина избраха „Азовстал“ за отбрана. В лабиринти от метал и бетон има хиляди възможни позиции за снайперисти, гранатомети и картечници. Дебелите стени надеждно предпазват от куршуми и черупки на танкове. Разклонените подземни комуникации ви позволяват бързо да прехвърляте единици от едно място на друго. И през широките порти е лесно да се кара военна техника, криейки се от въздушни удари.
„Представяте ли си в какво би се превърнал челен щурм в тази крепост?“, задава риторичен въпрос Андрей, служител на МВР на ДНР, който придружава журналисти. В бункерите им открихме подробни карти на завода, на които бяха маркирани линиите на отбрана. Като цяло се готвеха да се бият сериозно."
Тежки аргументи
Вместо челна атака „Азовстал“ беше обкръжен, бяха издигнати едрокалибрени минохвъргачки "Тулпан" и огнехвъргателни системи "Солнцепек", самолети с тежки бетонопробиващи бомби бяха вдигнати във въздуха и започнаха методично да изравняват металургичния комбинат със земята.
Някои цехове са напълно унищожени. По пътя отляво и отдясно има кратери с диаметър десет метра и дълбочина четири метра. В открита зона по-близо до центъра има разбити автомобили на въоръжените сили на Украйна, бронетранспортьори "Буцефал". Неведома сила е обърнала бронираната кола "Богдан" от колелата на покрива като играчка.
"Оттук обстрелваха", обяснява ескортиращия ни военен. "Те обстрелваха с артилерия западните квартали на Мариупол. И щом дадохме отговор, те закараха техниката в помещенията. Но когато Русия използва FAB-3000 въздушни бомби, огънят им много бързо утихна“.
Заводът е почти напълно унищожен
Вътре в привидно оцелелите сгради цари пълен хаос. В цеха за преработка на коксова шлака производственото оборудване е счупено, виждат се следи от пожар. На стената, сякаш за подигравка, е оцеляла табелата: „Спазвайте правилата за пожарна безопасност“. Липсват няколко стени в сградата на ТЕЦ, разрушено е генераторното помещение. В цеха за релсови крепежи всичко е смачкано от тежки бронирани машини.
Нещо обаче е оцеляло. В цеха за плочи до тавана се издигат купчини готови продукти - това са така наречените плочи, дебели стоманени заготовки с правоъгълно сечение за валцоване на листова стомана. Не са евтини. Веднага след като заводът бъде изчистен от мини, плочите ще бъдат извадени и използвани. Стоманата е жизненоважна за възстановяването на разрушения от войната Мариупол.
Няма да оставим нищо
Офицер от ДНР казва: гарнизонът седеше почти през цялото време в подземни убежища, датиращи от съветско време. Има десетки такива. Входът към един от бункерите е наполовина блокиран. Внимателно се движим по парчета счупен бетон и слизаме надолу. Остра миризма на изгоряло удря носа. В светлината на фенера - овъглени скелети на армейски мрежови легла, овъглена униформа и няколко усукани парчета желязо. Ескортът казва, че преди да се предадат, войниците от украинската армия са откраднали повечето от изправните оръжия и боеприпаси тук, след което са го запалили.
„Не са хора“, шегува се той. „Почти всичко беше унищожено преди да се предадат. Оръжията бяха неизползваеми, термовизори, нощни мерници бяха счупени, ремъците на бронежилетките бяха прерязани, шлемове бяха простреляни, киселина беше изсипани в лаптопи, мобилни телефони бяха смачкани с барети. "Не получихме много. Например оцеля истинска музейна рядкост - дискова картечница Дегтярев от времето на Великата отечествена война. И в друг бункер намерих за себе си трофей - много добра китара."
Или не са успели да изгорят съседния заслон, или не са сметнали за необходимо да го правят. Дебелите блиндирани врати са в състояние да издържат дори на близък взрив на мощна противопехотна мина. Зад тях има няколко просторни стаи. По стените, боядисани със зелена боя, има щандове с инструкции за гражданска защита. Подът е осеян с изоставени палта, туники и панталони. Предимно армейски, но има и чисто нови якета на Метинвест. Надявайки се да излязат от обкръжението, бойците на въоръжените сили на Украйна масово свалиха униформите си и се преоблякоха в униформите на работниците на „Азовста“. Но малцина успяха да минат за цивилни.
Журналистите силно се съветват да внимават и да не стъпват по дрехите - експлозивни "изненади" все още могат да лежат в джобовете. Част от боеприпасите наистина е нямало време да се унищожат. В една от стаите има няколко кутии с гранати, патрони, "моркови" от РПГ-7 и заредена картечница. А до импровизирания арсенал е книгата на Фадеев „Младата гвардия“.
В бункера с хайвер
Съдейки по този бункер, животът тук не е бил лош. Генератор, баня, душ. Но водопроводът постоянно не работи, така че са се облекчавали в пластмасови бутилки. И те не липсваха. Един от килерите е пълен с неотворени опаковки с газирана минерална вода. Според най-скромните оценки това би било достатъчно за още един месец. Нямало е и проблем с храната: просо, консерви, сухи дажби.
"Аз бях сред тези, които проверяваха предалите се", коментира ескортиращият ни военен. "В един от тях намерих буркан с червен хайвер. Неразбираемо е как не е изгнил. Френски пастет. Но, разбира се, не всеки го е имал .Някъде са пирували, а другаде са получавали по 150 грама каша на ден. „Азов“ държеше вкусотиите за себе си и не ги споделяше с никого. И е нямало комуникация между многото убежища. Излизали са само през нощта и то по няколко души за кратко време."
И все пак непрестанният рев на падащи бомби, разпадаща се мазилка от тавана, тъмнината наоколо и липсата на подкрепления разбиха гарнизона психологически. Според руското министерство на отбраната около две хиляди и половина бойци са се предали. Битката за „Азовстал“ приключи. Военните обаче предполагат, че малки въоръжени групировки все още могат да се крият на територията от 12 хектара.
Няма коментари:
Публикуване на коментар