Вече е ясно, че още много дълго събитията в Украйна ще са сред доминиращите теми в публичното пространство.
Русия бе принудена от политиката на управляващите елити в САЩ и Великобритания, сляпо следвана от марионетките им на Запад и у нас, да започне операцията си в Украйна. И ще я приключи едва след като постигне целите си.
Естествено, този процес би бил много по-кратък, ако не бяха действията на англосаксите (САЩ и Великобритания), които правят всичко по силите си той да не свърши скоро. Най-яркото свидетелство за това са все по-мощните и модерни оръжия, с които те тъпчат Украйна. Това, естествено, не е в състояние да попречи на Русия да доведе до край своята операция, но продължава агонията на украинския режим, дошъл на власт с държавният преврат, организиран в Киев от САЩ през 2014 г.
В резултат на неадекватните действия на англосаксите и съюзниците им на Запад и у нас възникна непозната по мащабите си икономическа криза. „Адските санкции“, които бяха въведени срещу Русия я направиха по-богата, но заради тях огромната част от населението на Запад и у нас стана неимоверно по-бедно. А с ескалацията на конфликта по вина на англосаксите, есента и зимата ни очаква ужасяваща инфлация. Тя ще отнесе окончателно спестяванията на тези, които ги имат и ще направи проблематично не само дали ще сме на светло и на топло, но и дали ще сме нахранени.
Но това, което за едни е лошо, за други е добро. Продължаващата операция на руската армия на украинска територия се превърна в истинска златна мина за военно-промишленият комплекс на Запад и у нас. Растат печалбите на производители и търговци на смъртоносни „играчки“ и на обслужващите ги овластени политици и манипулатори. За военно-промишленият комплекс е от изключително важно значение да се раздухва мита за „руската заплаха“ и да се героизира украинския режим. Като се опират на създаваното чрез невиждана манипулация обществено мнение на подкрепа на украинския режим, политиците с лекота увеличават военните бюджети. Парите от тях заминават към банковите сметки на военно-промишлените корпорации, а към политиците летят обратно милиони долари и евро във вид на комисионни.
Но промиването на мозъците на хората не е толкова лесна дейност, както би се сторило на някого. Освен популярните „трубадури“, изявяващи се почти денонощно по телевизионните екрани и в социалните мрежи, има много други не толкова известни институти, без които е немислима манипулацията.
Един от ключовите играчи в тази несекваща нито за миг дейност, е „мозъчната фабрика“, наречена Институт за изследване на войната (Institute for the Study of War – ISW)). За хиляди журналисти, пиари, рекламисти и др., той е главният източник на информация за Украйна. Не минава ден, в който него да не го цитират мощни медии като New York Times, Washington Post или Wall Street Journal. Но същото се отнася и за медиите у нас – за огромната част от тях точно неговите доклади са в основата на публикациите, с които промиват мозъците ни за Украйна.
Робърт Райт е известен американски публицист и анализатор, университетски преподавател, автор на много книги, превърнали се в бестселъри. Той публикува твърде интересен анализ за това, кой стои зад ISW и как действа тази „мозъчна фабрика“. Основни спонсори на Института за изследване на войната са мощните оръжейни концерни General Dynamics и Raytheon. Но щедри дарители са и много по-малко известни компании, които също получават поръчки от Пентагона.
Президент и основател на ISW е Кимбърли Каган, военен историк, омъжена за Фредерик Каган, също военен историк, работещ и за ISW. Неговият брат Робърт е известен политически анализатор, който е изиграл важна роля за убеждаването на президента Джордж У. Буш да нахлуе в Ирак. А съпругата му Виктория Нуланд е висш служител на Държавния департамент на САЩ, която изигра ключова роля в държавният преврат в Киев през 2014 г.
Кимбърли и Фредерик Каган имат много тесни връзки с американското военно министерство (Пентагона). По оценка на Washington Post те де факто са негови главни съветници. Двамата са много близки с генерал Дейвид Петреъс (собственик на „Нова телевизия“), благодарение на който военно-промишленият комплекс отделя огромни суми за ISW.
Робърт разкрива как ISW упражнява влиянието си – като дава съвети на политиците и като разработва доклади и анализи, които да ги подкрепят. Когато през август 2021 г. САЩ се изтеглят от Афганистан, пенсионираният генерал Джак Кийн – председател на борда на ISW, се обявява против това. А ISW публикува множество документи, които предупреждават за възможни негативни последици от това изтегляне. Защо го прави ли? Ами защото главният изпълнителен директор на CACI International (американска компания, която работи и за отбраната и националната сигурност, в списъка е на най-големите компании на Fortune 1000) предупреждава, че това ще навреди на печалбите му. Както вероятно се досещате, CACI International е сред най-крупните спонсори на ISW.
Особено активен е този „мозъчен тръст“ сега около събитията в Украйна. Той всеки ден публикува актуализации на бойното поле, предлага карти на три украински региона, които показват в реално време промените в тях. Но в това си дело ISW не е безпристрастен – той осъществява скрита и непонятна за масовата публика манипулация. Под маската на обективност в действителност се налага картина на сраженията, която е изключително желана от украинското правителство.
Робърт прави извода, че ISW следва политика да приема сериозно докладите от бойното поле от украинското правителство, но не и от руското. Масова практика на тази „мозъчна фабрика“ е да „забравя“ да докладва за руски победи и естествено, те липсват и в медиите, които използват най-вече неговите съобщения като източник за свои публикации. Почти сигурно е, че са твърде малко читателите на New York Times, Wall Street Journal или Washington Post, които четат критично съобщения от ISW. И които са наясно за неговата идеология и за това, кой всъщност плаща на тази „мозъчна фабрика“, отбелязва Робърт. За него проблемът е и в това, че много малко са тези журналисти, които наистина са осведомени за случващото се в Украйна. Това е едно от обясненията, защо елитни американски медии безкритично предават съобщенията на ISW.
Пример за това е публикация на New York Times, в която пише: „Украйна си върна големи части от Северодонецк, град в Луганска област. Русия се концентрира върху превземането, съобщи Институтът за изследване на войната. Базираната във Вашингтон изследователска група заяви, че способността на Украйна да изтласка руските войски обратно към източните покрайнини на града, е още едно доказателство за намаляващата бойна мощ на Москва. Сега може да се окаже, че тя е обяснението за всички скорошни украински постижения и че вятърът следователно е в гърба на Украйна“.
Всъщност истината е точно обратната – руската военни части надделяват над многократно превъзхождащите ги в численост украински военни. Град Северодонецк бе превзет от руснаците буквално за броени часове. Около 2000 украински неонацисти и чуждестранни наемници, са блокирани на територията на завод „Азот“ край града. И тях ги чака участта на фашистите от полка „Азов“ в Мариупол.
Робърт прави извода, че е почти невъзможно в САЩ да се намерят „мозъчни фабрики“, които да не са „крайни ястреби“, подобно на ISW. Но, ако те се появят все пак, то няма дълго да ги има – на практика на тях ще им е невъзможно да получат финансиране от военно-промишленият комплекс или от негови подизпълнители.
Според Робърт изявяващите се сега в медиите всевъзможни образи, защитаващи украинския режим, са щедро платени от оръжейни производители. При това цензурата не допуска до медиите хора, които са с възгледи, различни от тези на „мозъчните фабрики“. Точно тази искреност, с която подобни „експерти“ се изявяват в публичното пространство, скрива манипулацията. А формалното наличие на много разнообразни медии – телевизионни канали, вестници, радиостанции, сайтове, на „мозъчни фабрики“, всъщност създава илюзия за различни гледни точки. Докато в действителност е налице невероятно единодушие в отразяването на събитията в Украйна: героизиране и идеализиране на украинския режим и демонизиране на Русия, обобщава Робърт.
Така стоят нещата: под маската на безпристрастност и академичност, се осъществява подмяна на истината с фалшификати. Общественото мнение се манипулира в изгода на военно промишления комплекс. А след това, позовавайки се на „волята на народа“, овластени негови слуги приемат нови, още по-големи военни бюджети. И така предоставят милиарди долари и евро на оръжейни производители и търговци.
А милиони наивници по света и у нас продължават да вярват на предлаганите им „новини от Украйна“. Те и представа си нямат, че широко тиражираните послания са всъщност произведени в лаборатории на всевъзможни американски и британски „мозъчни фабрики“.
И най-важното – нямат нищо общо с реалната ситуация в Украйна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар