Днес Теодора Генчовска депозира оставката си като външен министър на министър-председателя К. Петков по политически причини между ИТН и ПП.
Много бих се гордяла и съжалявала, ако жената, която е избрана за външен министър отговаряше на изискванията за този пост.
Жените партийни назначения, които минаха през Външно последните 30 години да управляват външната ни политика – Надежда Михайлова - Нейнски, Румяна Желева, Екатерина Захариева и Теодора Генчовска, за съжаление всички бяха без нужната експертиза и външнополитическа подготовка и не съумяха нито да се влеят сред кариерните дипломати, нито да оставят добро име за принос в дипломацията на България. Ще спра дотук.
При Генчовска предполагах, че тя е с висока външнополитическа експертиза и доказан международен опит. Но реалността бе фрапанта безпомощност и непознаване на основните текущи международни проблеми. Тя се криеше постоянно, манкираше вместо присъствие и не се изказа по нито един международен проблем, без да срича това, което експертите от Външно й пишеха накратко всеки път.
По-щампова министърка не съм мислила, че ще имаме в 2022 г. Това тегнеше особено много над България при честите срещи на външните министри в ЕС, балкански срещи, срещи с РСМ, Украйна, бежанците и т.н.
Един външен министър, за да е убедителен в политиката, за да защитава позициите на своята страна, трябва да борави с материята на пръсти. Само тогава може да защити тезата на своята страна и да бъде убедителен и за насрещния събеседник или опонент.
Дошло е времето България да спре да излъчва подобни министри – партийни креатури на възлови за държавата постове, в министерствата, където съставът е ДЕПОЛИТИЗИРАН по закон.
За прилагане на единния държавен дипломатически протокол, за неподходящ дрескод на срещи и форуми – няма да говоря.
В едно изречение накрая – Генчовска беше външен министър без присъствие.
Теодора Генчовска
Жоржета Пехливанова, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар