- Кой е инициаторът на тежката русофобия у нас, проф. Пантев?
- Според мен инициатор е този, който вижда завръщането на руското влияние на Балканите и в България. Има една страшна зависимост, че колкото повече се плюе една държава, толкова повече интерес буди тя. Така че освен традиционното чувство на близост – езикова, културна, историческа, манталитетна, до голяма степен нашите русофоби направиха така, че да се увеличи броят на симпатизантите на Русия.
Между другото, и двете понятия – „русофил“ и „русофоб“ са псевдопонятия, изкуствени понятия.
Антон Павлович Чехов казва – имам един герой, който казва, че да си патриот е да кажеш, че руските макарони са по-хубави от италианските. Не става дума за това. Става дума за възстановяване на едно чувство на общност по съдба, по манталитет. И какво искат още нашите русофоби?
България е член на НАТО. Русия смята този съюз за враждебен.
България е член на ЕС. Русия смята този съюз за полу-враждебен.
В България има американски бази. Какво друго трябва да се направи, за да се покаже, че ние не сме под влияние на Русия?
Сега казват – „развихрена руска пропаганда“, абе, всеки ден по три пъти показват украинския комичен президент, и един път руска информация, и има разюздена руска пропаганда? Трябва да е много невидима и подмолна, защото не можем да усетим това видимо и конкретно.
- Хората, пишещи срещу Русия имат ли определен генезис, наследство?
- Може да има генетична натовареност у някои хора, които са израснали в подобна ненавист, но в повечето случаи да напсуваш Русия днес е част от „добрия тон“ и тест за благонадеждност.
Когато негодуваш срещу Русия – ти си отваряш път към постове, медии, внимание, удобства и прочие. И това е много нелепо, защото колкото и да твърдим, че сме имали конфликти в нашето минало, в повечето случаи България е осеяна с паметници на руски воини от Освободителната война. Те не са платени от Коминтерна и не са издигнати от българската компартия.
- Това пренаписване на историята в момента няма ли да доведе до факта, че новите поколения няма да имат познания за миналото на България и Русия?
- Всеки може да пренапише историята. По време на Втората световна война се появиха анализи, че сме братя с японците, исторически братя.
След това в стремежа си да не бъдем славяни, да не бъдем възприемани като славяни, измислихме идеята за иранския произход на българите. Добре. Тогава защо се сърдим, че македонците ни викат татари и какви ли не, след като ние самите отричахме доскоро славянската общност с македонците. Това е една много глупава теза, която обслужва по-нататъшното отчуждаване между македонци и българи, и въобще балканските славяни и българите.
Това е една комплексарска идея.
Фактически, русофобството е комплексарски рефлекс, който възникна от това, че Русия не ни дава достатъчно. Съвременните русофоби са бивши русофили, които са решили, че Русия е лелята, която трябва да дава безкористно и колкото искаме. Затова престане ли да прави това, ние ставаме русофоби.
- Конкретно - вярно ли е, че Илинденско-Преображенското въстание не е успяло заради Русия?
- Това е пълна глупост. Това е поредната глупост, както, че граф Игнатиев е обесил Левски. Напротив, турската преса възторжено съобщава навсякъде за това въстание. То беше обречено. Илинденското въстание не е насочно да гътне една триконтинентална империя. Илинденското въстание подобно на Априлското, целеше да събуди съвестта на Европа. Да провокира моралното здраве на европейското общество. За съжаление, освен едно чудесно погребение, което направиха на бойците, падналите и на бежанците, нищо друго не се получи.
- И все пак – граф Игнатиев обесил ли е Левски?
- Това е много смешна история. Първо, нека напомня, че граф Игнатиев е дипломатически представител в страна, с която Русия тогава има нормални дипломатически отношения. Той не може да се намеси пряко – да спаси или помилва един бунтовник, при положение, че това става в чужда страна. Той може да направи някакви намеци, каквито е правил, но не може да отиде и да каже – спрете обесването на Левски. Това се отнася и за офицерите, които напускат българската армия по време на Сръбско-българската война. Ми те са руски офицери, Русия не е във война със Сърбия, България е във война със Сърбия. Естествено, че те не могат да участват. Това е елементарен дипломатически еталон и стандарт.
- Кои други нови митове сте забелязал?
- Митовете, че не се знае кой е изгонил турците от България, митовете, че Русия завоюва България, за да я пороби. Ами в края на войната всички руски войски се натоварват на шлеповете и си заминават по предназначение. Остават хора, които тука – първата библиотека, първата печатница, банки, основните институции в новосъздадената българска държава са създадени с руско съдействие по време на временното руско управление. Няма институция, която да не е свързана с изначалното изграждане на българската държава още по време на временното руско управление.
Друг е въпросът, че българите показват по-късно една държавническа зрялост. Друг е въпросът, че след конфликта и скъсването на отношенията с Русия и двете страни гледат подозрително, и понеже говорихме за Априлското въстание – все пак в Русия по това време има и сили, които напомнят, че по времето на Стамболов България се държи враждебно към Русия, макар че самата Русия има доволно провокативни действия към България. Въобще тази драма, по времето на Стамболов – и двете страни носят историческа отговорност.
- Как вие тълкувате българското политическо поведение към Русия в момента? (изгонването на 70 дипломати, отказът от договаряне с Газпром в солидарностс европейските политики и т.н.)? И как виждате това да продължи?
- Това са келешко-първенюшки реакции. Ние се стараем да докажем, че нямаме нищо общо с Русия и докато едни гонят 10 души, ние гоним 50. Въобще България е известна не само със своето храбро поведение като войска и армия, но и със своето угодничество. Нека не забравяме, че България беше сочена като най-угодническият, най-подмазваческият елемент в руско-българските отношения. Нито една друга държава нямаше толкова раболепие, колкото е България. Тя беше сочена за пример на съветизация от самия Бжежински, сочеше България като обект на русификация, и съветизация, и сателитно поведение.
- Смятате ли, че това наше политическо поведение ще бъде фатално за отношенията между България и Русия?
- Не са фатални, но това няма да бъде забравено, защото все пак престараването в угодничеството се помни дълги години напред. И всеки, който занапред ще сключва някакъв съюз с България, ще има едно наум, че те, българите, много лесно се отмятат от ангажименти и в същото време изоставят тези, с които са били близки в миналото. Това изгонване беше много комично, защото много ясно, че във всяка дипломатическа служба по света и у нас има хора, които се занимават с шпионаж. Не може американското посолство да няма нито един шпионин, а пък в руското – 50. Това е просто смешно.
- Как оценявате нашето политическо поведение по казуса Македония, вдигането на ветото, приемането на т.нар. френско предложение – добро или лошо е това?
- Това е принудително добро решение. Неизбежно решение. Исторически македонците са българи, но в продължение на векове тази връзка е леко корозирана. Да не забравяме, че българите влизат в Македония, след като Хитлер разгромява Югославия. Те не влизат в резултат на пробългарско, всенародно въстание, а влизат като пазители на хитлеровия ред в Европа. И затова, те са не наши братя, те са нас. Но начинът, по който са влизали в Македония, отначало като съюзници на Първия германски Райх, начинът, по който влизат не буди симпатии. И затова те са приети с радост, но са изпратени с омерзение.
- Накъде според вас върви България, какво Ви радва и тревожи?
- Тревожи ме това, че не знаем накъде вървим. Това подражателство, това покорство към Европейския съюз и НАТО, не смятам, че носи нещо добро на нашето отечество, още по-малко за неговия имидж пред очите на света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар