"Зимата в Германия ще бъде студена и вероятно гладна. Без газ, няма торове, няма земеделие."
АДВОКАТИТЕ НА ЗАПАДА
Всичко в света е уравновесено, затова още не се е сринало, не се е развалило, а се държи.
И неслучайно от пролетта на 2014 г. в Донбас се появиха западни журналисти, които разказваха и снимаха една много неудобна за западната публика истина. Нарекох ги "адвокати на Запада": англичанинът Греъм Филипс "Гриша" или "Гремушка", американецът Патрик Ланкастър, италианецът Виторио Рангелони - "Витя" и накрая, преди няколко години, една германка Алина Лип дойде при нас. Отначало тя се появяваше тук за кратко, а след това си остана - тя беше оплетена в центростремителния "Руски свят". Не познавах Алина, но я разпознах веднага по бялата й шапка с циничния надпис „Чуждестранен агент“. Разговорът започна с традиционния за Донецк въпрос:
- Здравейте, има ли вода вкъщи?
Алина не беше изненадана, смеейки се, ясно даде правилния отговор на паролата:
- Стига да има. Два часа на ден, сутрин и вечер!
Алина говори много добре руски, без акцент, само от време на време омекотява съгласните си. Има нещо символично в произхода на Алина и в нейната съдба, това е проекция на новата ни история. При това и в Русия, и в Германия. Бащата на Алина се запознава с бъдещата си съпруга в разгара на „Горбачовото разведряване“ и нашето отчаяно, развълнувано приятелство със Запада. В края на 80-те години беше модерно да се разменят младежки делегации в името на мира. След това някак много бързо цялото това приятелство приключи, разбира се, между политици и държави. Това не засягаше обикновените хора. Алина е родена в Германия и преди десет години се завърна в Русия, в Санкт Петербург, на мястото, където родителите й се срещнаха по време на екскурзия с лодка...
Алина първа обясни защо Донбас толкова очарова европейците:
- Те разбират кое е най-важното в живота. И това не е нов модел телефон. Другите отношения между хората са по-дълбоки, по-духовни и това много ми харесва. Те се отнасят към мен много топло, с интерес.
Повечето вярват на телевизията
Като всички западни журналисти, които публикуват „политически незрял“, неудобен поток от новини от Донбас, Алина се сблъсква с цензурата в родината си от „обществото без информация“. Изглежда, че съм заклет медиен вълк, но въпреки това продължавам да се учудвам на лицемерието на европейските колеги:
- Защо Германия безусловно взе страната на Украйна в този конфликт? Може би това не е така, може би германците имат различен поглед върху Донбас, просто ние не знаем за това?
- Вижте, Германия не е свободна. Много зависи от политиката на САЩ. Например САЩ дори не скриха, че не са доволни от "Северен поток 2". Въпреки че, първо, това е бизнес, и второ, същото важи само за Германия! Разбира се, в конфликта в Донбас Германия взе страната на САЩ.
- Ами така наречените "обикновени хора"?
Алина е безпощадна:
- Мнозинството вярват на всичко, което им казва телевизията.
- Какво им казва?
- Че Русия изтребва гражданите на Украйна и унищожава всичко тук. Но забелязах, че вече се появи недоверие към такава официална информация. Получавам писма, все повече и повече. Те пишат, че когато са видели материалите в моя канал, са били много изненадани. Те не очакваха това. Те пишат, че подкрепят Русия и искат да направят нещо, за да й помогнат. Те питат как да се преместят да живеят в Донбас и в Русия... Но, разбира се, повечето германци вярват на пропагандата.
Гледах материали от Телеграм канала на Алина, няма нищо свръхестествено, фантастично. Само факти и снимки от войната, но западната пропаганда не издържа. И никак не е случайно, че в Донбас няма и никога не е имало журналисти от „големите“ германски медии. Има само това усмихнато момиче и нейният Телеграм канал, където има двеста хиляди абонати. Както се оказа, дори този брой независими читатели е твърде много и опасен за Запада.
Всички западни журналисти в Донбас бяха подложени на репресии в родината си. Греъм Филипс винаги е разпитван на летището, когато пристигне в Англия. Патрик обикновено се опитва да не се прибира вкъщи, отвъд океана. Срещу италианеца Виторио, с началото на спецоперацията, беше образувано наказателно дело, но той се пребори с мекото италианско правосъдие с помощта на адвокат. За Алина мрачната тевтонска съдебна практика наистина се зае едва онзи ден. Преди това каналът й в YouTube на немски беше затворен, но не можаха да направят нищо с рускоезичния канал. След това те блокираха финансовите потоци, изключвайки Алина от даренията на читателите. Но това не беше достатъчно, казва Алина съвсем спокойно, изглежда вече е свикнала с мисълта, че родината й е ядосана на нея:
- Току що ми закриха банковата сметка. След това закриха сметката на баща ми. Преди месец забелязах, че от сметката ми изчезнаха всички пари - 1600 евро. Разбрах, че нещо се случва там, в Германия. И преди няколко дни получих известие от прокуратурата, срещу мен е образувано наказателно дело за подпомагане на спецоперацията.
Изненадан съм:
- Далечния край на Европа. Вие сте журналист, не страна в конфликта. Защо така?
- В Германия спецоперацията се счита за престъпление, съответно и аз съм престъпница. Заплашва ме три години затвор или огромна глоба.
И тогава Алина разказва нещо, което не се побира в ума ми:
- Няма да ме канят на заседанията по делото ми в Германия, защото "ще попречи на разследването". Те просто искат да ме вкарат в затвора и никой не се интересува от моето мнение.
Според Алина читатели-юристи са й писали, че е възможно да се разпадне делото срещу нея, те ще й помогнат да се пребори. Намерен е адвокат и Алина забелязва, че в Европейския съд нейният случай в контекста на „свободата на словото“ ще изглежда много интересен и неочакван.
ГОРЕЩА ВОДА И ШОК
Има логично обяснение защо германските власти обърнаха внимание на Алина и се разтревожиха толкова много:
- Забелязах как германците промениха мнението си през тези месеци. В началото на спецоперацията имаше истинска русофобия: призоваха да не се ходи в руски ресторанти, дори болниците отказаха да приемат руски пациенти. Бях шокирана. Но сега това вече не е така. Сега дори има демонстрации в подкрепа на Русия. Но най-важното е, че изведнъж стана ясно, че антируските санкции са навредили повече на германците, отколкото на руснаците. И германците започват да питат своите политици: „Защо?! Защо унищожавате икономиката на страната ни?”.
Алина разказва как стандартът на живот в Германия значително е спаднал, как заводите се затварят, познатите продукти изчезват от магазините, всичко поскъпва, но основните проблеми тепърва предстоят:
- Енергийните компании започнаха да изпращат предупреждения до хората, че от края на лятото топла вода ще има само два пъти на ден. Нямате представа как германците реагират на това. Добре, ние в Донецк сме свикнали да нямаме вода, но в Германия... това е крахът на света.
С Алина се смеем в хор, признавам си, има малко злорадство в този смях, но кой ще ни съди? Алина казва:
- Зимата в Германия ще бъде студена и вероятно гладна. Без газ, няма торове, няма земеделие.
Аз пояснявам:
- Руските торове попадали ли са под санкции? Брилянтна комбинация!
Според моя събеседник Германия има два варианта – да отмени санкциите, но това е фантастика. Вторият вариант, както казва Алина, е „малка гражданска война“, която ще завърши с оставка на правителството и промяна в германската политика.
"ЗИМАТА ЩЕ Е СТУДЕНА!"
Говорим си кой къде е бил през последните месеци, какво е видял. Алина работи в Мариупол и в освободените земи близо до Запорожие и Херсон. Онзи ден е била на позиции близо до Авдиевка:
- Заснех техника, мъртви украински войници, оръжия на НАТО и дори австралийски оръжия. Говорих с местните. Завчера бях в Северодонецк. Най-често просто говоря с хората и превеждам думите им на немски.
- Хората изненадани ли са? Германец, във военна зона?
- И сега много западни журналисти започнаха да идват в Донбас, така че ми се стори, че хората дори свикнаха с това.
- Имаше ли нещо, което видяхте и разбрахте, че няма да можете да го забравите?
- В Мариупол, когато щурмът все още продължаваше, видях едно момче на десет години... Той не изпитваше страх. Говореше много неутрално за конфликта, защото цял живот живееше върху него. Спокойно говореше за загиналите и обстрела. Той ми каза, че иска да бъде много силен, иска да стане генерал. Да живее в Русия и да кара танк. Това е дете на войната, той ме шокира.
- Защо "азовците" взеха символите на "Третия райх" за себе си?
Алина отговаря много просто и точно:
- Понеже са нацисти, за тях това е най-добрият пример.
- Не знаят ли за това в съвременна Германия? В Мариупол имаше толкова много от тази символика, че дори и да се опитате много, тя пак ще влезе в рамката...
- Не. Не е показвано в Германия. Приема се следното мнение: „разбира се, в Украйна има нацисти, но те по никакъв начин не са свързани с държавата Украйна“.
Най-болезненият въпрос за Алина, оставих го „за десерт“, оказа се дълъг:
- Веднъж формулирах за себе си една парадоксална, но ми се струва правилна идея. В Европа руснаците и германците са най-близките народи - вашите мъртви лежат в нашата земя, нашите лежат с вас. Германците винаги са живели в Русия без проблеми, в продължение на много поколения, те са влезли в нашата история - ние сме по-близо един до друг, отколкото изглежда. Видях как Путин се опита да подобри отношенията с Германия през 2000-та година. И всички в Русия разбраха, че тези два велики народа не трябва повече да воюват. Надявах се, че в Европа имаме съюзник, макар и само икономически. Сгреших. Има ли надежда отношенията ни да се променят? Струва ли си да вярваме?
Постигнах своето, Алина въздъхва тежко, може би за първи път в целия разговор:
- Надявам се. Надявам се, че в Германия ще разберат това и ще се замислят. Ще трябва да се замислят. И за това кой е виновен за провалените ни отношения. Кой замени отношенията на нашите народи с политика. Зимата ще е наистина студена! И гладна...
Дмитрий Стешин, „Комсомолска правда“, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар