В края на 19 в. в Европа се оформя особена група художници, по-късно станали известни като импресионисти.
Те са били много различни по своя начин на живот, начин на рисуване, успех в обществото, богатство и т.н. Но са имали нещо общо - обичали са да разсъждават на теми като светлината, природата, рисуването извън ателието и др.под. Теми, които вълнуват въобще хората, не само художниците. С други думи, те са имали много общо в начина си на мислене по въпросите на живота и изкуството.
По-късно такива общества в различни години се оформят и в други видове изкуство.
След I-та световна война популярно става „загубеното поколение“ (по израза на Г. Стайн). След това имаме поколението между двете войни. По-късно- военното поколение тоест поколението което главно преминава през II-та световна война. След това имаме следвоенното поколение - отново с общи интереси не само в икономиката, но в начина на мислене, в отношението към социалните проблеми и в изкуството. Поколението на „Бийтълс“, поколението на хипи-културата, поколението на модерната литература и театър... могат да се изброят и други.
Главното в тези понятия е общото отношение към начина на живот и културата на общността. И най-важното- те се идентифицират като визия, като известни лидери в общността със своите имена и лица, чрез своята специфична култура, начин на мислене и поведение. По този начин философите, мислителите, интелектуалците формират мирогледа на поколенията- като за улеснение им сочат основните идеи, теми и личности които са представлявали обществото през това време.
До тук нищо лошо. Съвсем нормално е поколенията да се сменят и да търсят своя външен вид, своята изява.
Но, изведнъж през последните десетилетия сякаш извънземни от информационните мрежи ни нападнаха някакви странни съкращения, дошли като че ли от тайнствени лаборатории- поколение Х, поколение У, поколение З, поколение Милениум...
Единствената разлика между поколенията според авторите на тези абревиации е отношението им към компютрите. Не ви ли се струва, че това звучи стряскащо и нехуманно. В смисъл - присъствието на човека в тези съкращения сякаш не се забелязва. Сякаш нарочно авторите на тези понятия (а тези автори сигурно съществуват, макар анонимно) са искали не да откроят звучащите черти, ярките индивидуалности, особените възгледи и визия на най-представителните членове на общността. А точно обратното - да скрият тези индивидуалности и някак си да размесят в една стъкленица всички човешки същества, побрали се в тези определения и да ги представят като някаква нова, очевидно не-човешка субстанция.
Много скоро сигурно към някое от тези поколения (поколения от човешки същества!) ще бъдат добавени и новите производства на AI технологията – дали тези роботи ще се казват „Луси“, „Джон“ или „Адам“ няма никакво значение. Това хуманоидно производство сигурно ще влезе устойчиво в някоя нова идентификация, за да започнат някакви фондации да се борят за неговото човешко узаконяване, правни интереси и т.н.
Защо? Трудно ми е да отговоря на тези въпроси, те очевидно звучат нелогично. Поне засега. Но по същия начин доскоро нелогично звучеше яростно и активно предлаганата форма на многополово съществуване въпреки, че Създателят (който и да е той) е създал преди милиони години два пола - и така до днес те не са се увеличили. Поне в природата! Но човешкото общество явно си позволява повече от това, което ни е дадено от природата.
Прави впечатление и друга форма на медийна пропаганда. В най-гледаните предавания на телевизията вече не се обсъждат филмите които имат съществено значение за формиране на възгледи - политически, икономически, исторически, морални. Дори тези филми да са спечелили най-големи награди и да са номинирани за „Оскар“. Ако не се търкалят напред-назад проблемите на звездите (в смисъл- техните съдебни дела) в дневния ред на програмите са новите хитове на пазара- предимно фентъзи-продукция.
Прави впечатление, че на младите зрители упорито се натрапват героите от тези поредици (това са обикновено филми които се снимат в поредици) без значение дали те са хора-паяци, хора-мухи, хора-прилепи, водни хора, извънземни същества (добри и лоши) и всякакви образи от тълпа хитро и ловко измислени същества. Според мен, единствената им цел освен да съберат парите на киноманите е да отклонят вниманието на младите хора от ежедневните проблеми и да ги насочат към проблемите на фентъзи-съществата. В крайна сметка те са добре измислени и също могат да предизвикат симпатия или антипатия в своя измислен свят. И така да ангажират вниманието на младите хора, че те вместо създадените преди векове приказни герои, които ги учат на морал и човешко поведение, да следват действията на фентъзи-общността.
Разликата между приказните герои и фентъзи-съществата е в това, че когато пораснат децата образовани с приказки прилагат нормите на морала, научен от приказките без да се идентифицират с приказните герои, те остават в детството. А при фентъзи-световете духът на младите хора сякаш се превъплъщава и обединява с духа на тези същества.
Мисля, че така захранени от детството младите хора по-късно стават заклети геймъри (електронните игри са също увличащо хоби) и освен, че пълнят джобовете на тази изключително богата индустрия, те просто стават неадекватни към проблемите на съвремието, затворени в ловко измисления свят на електронните игри. Въпреки, че присъстват физически в обществото, ползват неговите блага и удобства, участват и в трудовия процес, те не могат да се включат активно в решаването на проблемите на същото това общество като граждани. Защото истинският им дух вече е отдаден на извънземната природа на фентъзи-героите и електронните игри.
Ако добавим при тази загуба на идентичността и неясната форма на новите поколения – става ясно какво остава от силата на човешкия дух в новите общества. Решаването на проблемите на тези общества се оставя на някой друг, който по силата на физическите природни закони непременно се появява. И като знае, че срещу себе си вече няма гражданско общество с ярки лидери решава проблемите на обществото така, както е изгодно на все по-силните глобални корпорации. В смисъл - дава на обществото хляб и зрелища срещу което прибира богатството на това общество. А какво правят с това богатство корпорациите - само можем да си представяме. Звучи познато - явно Империята се завръща!
Срещу кого ли ще води сега Империята битка – варварите вече ги няма!
Останаха само цивилизованите хора!
Проф. Любомир Халачев, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар