Прости ми, поете, че вземам твоите думи, родени от велики дела, за да отбележа края на Българската социалистическа партия, който ще увенчае делото на Корнелия.
От две години хабя думите в обяснения, че тежката властова параноя, от която страда тази жена, има сериозни последици за българския политически живот, лишавайки го от солидна лява партия с ясна доктрина и физиономия.
Пряк резултат от това политическо престъпление са роякът групички, наречени партии, които чуруликат в левия регистър на народното ухо и земята с нокти изравят, за да се докопат до един процент на изборите за субсидийката.
По-голямото зло е, че без логична, последователна и ясна лява политика и партия, на политическия терен развяват фусти трансексуални образувания като “Продължаваме промяната”, чиито джендъризъм е ясно изразен с думите им “няма ляво, няма дясно”.
Разбира се нито Корнелия, нито обслужващият я антураж от ръководството на БСП са притеснени от изтичането им в канала. Те, по мои сведения, са успели доволно да се самообслужат в някои финикийски аспекти и въобще не им пука за народа, за който плачат, където станат и седнат. Единственото, което вероятно няма да могат да осребрят, е инсталирането на Рашков на длъжност, важна за спокойния им живот извън властта.
Жалък край увенчава жалкото дело на Корнелия и прислужници. Има ли мъже в тая партия все пак?
*Краят увенчава делото (от лат.)
Овидий
Петьо Блъсков, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар