Зима

Зима
Пролет

24 август 2022 г.

Без значение кой ще спечели Украйна, САЩ ще бъдат стратегическият губещ

Близките енергийни връзки между Китай и Русия ще ги превърне в стратегически съюзници „без ограничения“ на евразийския континент 

 

Независимо кой ще спечели войната в Украйна, САЩ ще бъдат стратегическият губещ. 

Русия ще изгради по-близки отношения с Китай и други страни на евразийския континент, включително Индия, Иран, Саудитска Арабия и страните от Персийския залив. Тя ще се отвърне безвъзвратно от европейските демокрации и Вашингтон. Точно както президентът Ричард Никсън и Хенри Кисинджър изиграха „картата на Китай“, за да изолират Съветския съюз по време на Студената война, президентите Владимир Путин и Си Дзинпин ще изиграят картите си в опит да сдържат глобалното лидерство на САЩ.

Знаейки, че вече не може да задържи Европа като най-големия енергиен клиент, Москва логично се насочи към увеличаване на продажбите си на изкопаеми горива с Азия, по-специално Китай и Индия. След нахлуването в Украйна Русия стана най-големият доставчик на петрол за Китай, измествайки Саудитска Арабия...

През следващите години Китай и Русия несъмнено ще направят значителни инвестиции за разширяване на преноса на петрол и газ между двете страни, което ще позволи на Русия да бъде основният доставчик на изкопаеми горива за Китай. Китайците вероятно ще успеят да намалят зависимостта си от доставките на горива от Близкия изток, които трябва да минават през уязвими военноморски въздушни точки като Малакския проток.

Близките енергийни връзки между Китай и Русия ще ги превърне в стратегически съюзници „без ограничения“ на евразийския континент. Със сигурен руски енергиен доставчик в задния си двор Китай неизбежно ще спечели повече стратегическа гъвкавост спрямо Съединените щати и техните индо-тихоокеански съюзници – в ущърб на западните демокрации.

Русия също значително разшири своя енергиен бизнес с Индия след нахлуването в Украйна. Според Центъра за изследване на енергията и чистия въздух „Индия е била основен купувач на атлантически товари, от които Европа вече не се нуждае“. Преди нахлуването в Украйна Индия почти не купуваше петрол от Русия. Сега внася над 760 000 барела на ден. Увеличените продажби на руски изкопаеми горива за Индия ще са пагубни за усилията на САЩ, Австралия и Япония да приближат Делхи до себе си.

Индия – най-голямата демокрация в света – зае неутрална позиция по отношение на нахлуването на Русия в Украйна. В ООН Индия се въздържа при гласуване, осъждащо руската инвазия. Тя отказа да обвини Русия.

 Освен енергиен, Русия е и основен дългогодишен оръжеен доставчик за индийските въоръжени сили. Важно е и, че Делхи продължава да цени и дългогодишната подкрепа на Русия за Кашмир. Индийският отговор на руско-украинската война подчертава реалността, че Индия вероятно няма да се интегрира напълно в западнотихоокеански съюз като QUAD. Ако Китай е достатъчно умен, за да избегне граничните конфликти с Индия, инерцията на индийските ангажименти с Четворката може да отслабне.

Още по-лошата новина за Запада е, Индия не беше единствената, която се въздържа от резолюцията на Общото събрание на ООН, осъждаща Русия за нахлуването в Украйна. Тридесет и четири други държави отказаха да заемат страната на Запада. Две трети от световното население живее в страните, които се въздържаха да заклеймят Русия. Дори съседно Мексико отказа да осъди Русия или да се присъедини към икономическите санкции.

Това са трудни стратегически реалности, които Съединените щати трябва да приемат. След руската инвазия западните демокрации бързо се обединиха, приемайки широк набор от санкции срещу Москва, включително крайни срокове за прекратяване на покупките на изкопаеми горива от Русия. Но санкциите на Запада имаха обратен ефект. Инфлацията и проблемите с доставките сега са толкова сериозни, че Брюксел се бори да се справи с икономическите последици. ЕС дори тихо обяви стъпки за облекчаване на енергийните санкции, за да помогне за стабилизирането на енергийните пазари. Докато Западът се оплаква, че Русия е превърнала в оръжие своя износ на петрол и газ, реалността е, че Брюксел и Вашингтон първи вдигнаха енергийния меч, когато обявиха намерението си да намалят покупките на изкопаеми горива от Русия веднага след инвазията в Украйна.

Един положителен страничен продукт от руско-украинската война беше обновяването на НАТО, която се събра в подкрепа на Украйна. Съюзът ще стане още по-силен, когато се присъединят Финландия и Швеция. Но отрицателна страна е, че Съединените щати носят повече от своя пропорционален дял от тежестта за подкрепа на Украйна в сравнение с други партньори от алианса, с изключение на балтийските държави и Полша. До 20 май 2022 г. САЩ предоставиха или ангажираха 54 милиарда долара военна помощ на Киев. Обединеното кралство е на второ място с 2,50 милиарда долара, следвано от Полша с 1,62 милиарда долара и Германия с 1,49 милиарда долара. Към 20 май Съединените щати са предоставили над три пъти повече помощ на Киев, отколкото всички страни от Европейския съюз взети заедно. Америка е най-големият доставчик на военна помощ, въпреки че инвазията на Русия е много по-непосредствена заплаха за европейските съюзници, отколкото за Съединените щати, които са на 5700 мили от войната през Атлантическия океан. Украйна отново показва колко опасно зависима е Западна Европа от американското лидерство и нейната армия. Това няма да се промени, докато външнополитическият истаблишмънт на САЩ не успее да се отърси от убеждението, твърдо циментирано в продължение на седем десетилетия, че само Съединените щати могат да ръководят НАТО, осигурявайки военния гръбнак на алианса.

САЩ трябва да се адаптират, особено като се има предвид  още по-смущаващата, грозна реалност, че отбранителните ангажименти на НАТО по Член V са ограничени от договора до Атлантическия регион. Ако Пърл Харбър, Хавай или Гуам бъдат нападнати от Китай, Северна Корея или Русия, ангажиментите на НАТО за колективна отбрана няма да се прилагат.

Независимо от това, въпреки че няма шанс договорът за НАТО някога да бъде изменен, за да помогне на Съединените щати в Тихия океан, Вашингтон не трябва и не може да изостави НАТО. Вместо това външнополитическият истаблишмънт на САЩ трябва да работи по-усилено, за да позволи на европейските съюзници да поемат повече, дори и да не поемат лъвския пай, от тежестта на своята страна на евразийския континент. Ако Съединените щати продължат да държат главата си заровена в историческите обстоятелства, които подтикнаха създаването на НАТО през 1949 г., нещата за пренапрегнатите военни ресурси и способности на САЩ ще се влошават непрекъснато. САЩ вече не са единствената доминираща сила в света. Рано или късно ще се наложи по-голямо споделяне на тежестта в американската система от съюзи, за да се справим с реалността на един все по-многополюсен свят.


Рамон Маркс, The National Interest, превод: 24may.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар