Днес всички предавания по всички медии анализират "Речта на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен".
Няма никакво съмнение, че "Речта" е просто проява на крайно слабоумие. На някаква, медицински неизследвана все още, смес между дебилност и патологично нахалство. Произведение на ум, който трябва да бъде изучаван микроскопски. Накратко, президентката е интелектуално бедстващ просяк.
Да оставим настрана смешки като тези за чиповете от перални и руските танкове, "Всички съветски републики от Западните Балкани", инфантилния вик "Слава Украина!", ивоинджевското синьо-жълто тоалетче, гушкането с "Олена", на която ще даде още 100 милиона, и други подобни мозъчни дървеници, които през цялото време панически се разбягваха от главата й.
Работата е там, че това трябваше да е стратегическа реч, според днешните анализатори. А всяко изречение в нея противоречеше на предишното. Тук ще преразказвам. Тя твърдеше, че основна ценност в нашия съюз е Печалбата. Но в днешните времена не може да има свръхпечалба (кои са "тези времена"). И свръхпечалбата на малките, забележете, енергопроизводители ще я раздадем на "най-нуждаещите се". Да се говори по този начин означава да си икономически по-залухав и от най-клетия отечественофронтовски дрипльо, домъкнал се в София на 10-и септември.
Ще приемаме в Европейския съюз... Молдова, Грузия и Украйна. Сякаш си е у дома и тя ще казва кого ще кани и кого не. А не е ли по-добре първо да довършим проекта със Западните Балкани, Сърбия и Албания? Това е щастливото бърборене на пияницата от селската кръчма, когото някой току що е почерпил. Руската икономика била на парчета. То, хубаво руската икономика на парчета, ама в твоята ще пестим от ток и вода. Ти к`во се радваш за чуждата?
Планът The New Generation! Тук вече е зловещо. Дори най-близките ти те предупреждават, че в огромен брой европейски страни се очакват социални бунтове, невиждани от 70 години, възрастни и социално слаби ще умират от студ и глад, ти за Новото поколение си се разработила. И така нататък, и така нататък...
Но днес беше отделено часове медийно време, за да се анализира този брътвеж от сериозно по-сериозно. В първия момент, като започнах да слушам, си мислех, че ще се еб@ват с всичко това. Нали знаете, ако един комедиант иска да е смешен, той трябва да е много сериозен. Но не, всичко бе адски официално и тържествено. И ето, върнахме се в онези съветски времена.
Всички знаехме, че когато Живков ни разправя за СоциализЪма, той не си вярва. И той знаеше, че ние не му вярваме. Но правехме реекспорт на съветския петрол и - карай да върви.
Гареловците също си слагаха сериозните маски и влизаха в студиата. А днес и журналистите, и бюрократите от Брюксел вярват в цялата тая плява и всеки повдига топката на другия. И това ми изглежда истински отчайващото. Ако преди можеше да се надяваш да прескочиш Берлинската стена, днес няма шанс Тя е между нас - онези които можем да направим елементарен анализ на този "текст" - Речта, - и другите, които вярват в нея. Оттук няма как да избягаме.
В онзи филм "Речта на Краля" кралят имаше един единствен недъг - заекваше. Но го преодоля, защото всичко друго у него бе перфектно. В Речта на Президентката сюжетът е наобратно. Тя може да дрънка до безкрай, но нищо друго не й е наред.
Няма коментари:
Публикуване на коментар