Докато коленичим пред фалшиви идоли, истинските ни си отиват в тишина

Той не е обърнал световната политика, не се е родил с царски сан, не е постигнал нищо, което да го избави от съдбата да продава лалета на някой ъгъл на старините си...

 

 

Докато коленичим пред фалшиви идоли, истинските ни си отиват в тишина.

Дядото с цветята, който навярно всеки е срещал, ходейки по софийските улици, си е отишъл. Завинаги. Но това няма да ви го съобщят по новините и никой няма да пише за него. 

Той е просто един от многото, които държавата ни изостави, тръгнала по пътя на цивилизацията. Изостави да протягат ръка по прашните ни и кални улици на забравата. 

Той за нас е никой, за разлика от английската кралица. Един странник без лице, бродещ по улиците на бъдещето ни. Един човек без значение. 

Той не е обърнал световната политика, не се е родил с царски сан, не е постигнал нищо, което да го избави от съдбата да продава лалета на някой ъгъл на старините си, които, за лош късмет, пресичат нахални булевардите на новото време, по които надменни сме поели с лачените си обувки. 

За нас хората от новото време той е един никой. Макар на старите му рамене да се крепи настоящето ни. Върху тях сме стъпили всички, но нямаме време да погледнем надолу, защото върхът ни е обзел безпомощно и всеки един се е юрнал натам като обезумял. 

Цивилизация, брат! Какво да я правиш?

Тя е бъдещето ни. А миналото...

То никога няма да ни прости, че забравихме нашите стари.

Персефона Коре