До предсрочния вот на 2 октомври остава една седмица, но предизборните кампании продължават да са все така вяли, несериозни и... насочени само към твърдите партийни електорати.
Докато привличането на онези, които в последния момент решават за кого да гласуват и дали изобщо ще отидат до избирателните секции, явно продължава да не е важно за никого.
Като гледа отстрани, човек остава с впечатление, че партиите изобщо не правят кампании, а просто отбиват номера и чакат деня на вота, в който най-вероятно се надяват на чудо, но такова няма да има. Те дори не представиха пред избирателите някакви що-годе пълни програми, в които да обяснят какво точно ще правят, в каква последователност, в какви срокове и за какви пари, ако дойдат на власт. Как ще управляват държавата? Защото вече видяхме, че когато няма систематичен план, се извършват хаотични действия на парче. Което не само не решава проблемите в различните сектори, но дори ги задълбочава и умножава.
Ако политическите субекти водеха истински предизборни кампании, те трябваше не само да напишат подробни програми, но след това да тръгнат из страната да ги представят, популяризират, разясняват на хората. С други думи – да ги пропагандират.
Знае се, че гласоподавателите не четат предизборни програми, но ако партийните лидери и техните кандидат-депутати си бяха направили труда да подчертават акцентите в платформите си и да обясняват защо предлаганото от тях е най-доброто, то със сигурност биха спечелили някоя "странична" бюлетина в повече.
Опити за нещо като акцентиране на приоритетите прави само БСП, но го прави по начин, който принизява тези приоритети до опорни точки. И затова не будят голямо доверие.
Бойко Борисов - в типично свой си стил - отново го е ударил през просото: навсякъде, където замръкне, повтаря колко евтино и хубаво е било при управлението на ГЕРБ и как - ако се върне на власт - пак ще стане така.
Съпредседателите на „Продължаваме промяната“ правят същото, само че с обратен знак: наляво и надясно обещават да вкарат Борисов в затвора - заради кражби и корупция, разбира се, но за целта трябва отново да спечелят изборите. В програмата им било записано да построят затвор в Банкя - така казва Асен Василев. Докато Кирил Петков убеждава, че за липсата на осъдителни присъди голямата вина е на главния прокурор Иван Гешев. Може, но това със сигурност не е предизборна програма, а нищо неозначаващи лозунги.
На този фон, заявките на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов звучат почти като заплахи: само ни дайте властта и ще видите какво ще стане, как ще си върнем държавата.
„Демократична България“ пък хич я няма: само едни билбордове с няколко популярни лица „красят“ градове и пътища. И тук-там по някоя позиция, свързана основно с войната в Украйна и поведението на руския президент Путин.
Други формации също са заложили на билбордовете, придружени от безсмислени слогани.
"Политическата реклама клони към продаване на пиар продукти и емоция, а качеството на политическия дебат се влошава. В резултат на това избирателите все по-трудно правят избор и се настройват емоционално по всяка тема от обществено значение", коментира Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда.
Подобно поведение на политическите субекти по никакъв начин не допринася за повишаване на избирателната активност. Точно обратното - отказва избирателите да отидат да гласуват. Като основната причина за това е пълната липса на сериозен, смислен политически разговор в публичното пространство, а и по медиите.
Големите партии избягват да участват в дебати, а студията се пълнят с някакви абсолютно несъстоятелни хора, които сипя главно небивалици и нереалистични идеи, които от време на време си звучат доста... налудничаво. Но, дори и когато представители на уж сериозни формации с капацитет, се включат в някоя дискусия, ставаме свидетели главно на елементарни обиди, примитивно замеряне с обвинения и лепене на етикети.
"Гарнирани" (сякаш по протокол) с махленско поведение и опростачено надприказване.
На 16 септември, насред предизборните дебати в студиото на "Панорама", фронтменът на "Хиподил" и лидер на партия "Глас народен" - Светльо Витков (червената стрелка), хукна да бие Димитър Митев от "Евролевица"-та на Александър Томов (розовата стрелка). Е, по-скоро го покани навън да се разберат като мъже, но по-важното е, че скандалът избухна заради липсата на политически, идеологически, икономически и т.н. аргументи. Единият рече на другия, че е чалга певец, "другия" заяви на "единия", че от червени боклуци акъл не иска и... така - от дума на дума благоразумието все пак надделя и Витков си тръгна по никое време. За радост на антимасона и антиилюмината Венци Чикагото (оранжевата стрелка) и ултранационалиста с американски (вече) уклон - Боян Расате (бялата стрелка).
"Медиите трябва да имат регулации, по които се случват политическите дебати. Полето за рационален политически разговор се стеснява и трябва да се насочи вниманието към отговорността на самите медии като коректив или проводник на неадекватно поведение на кандидатите", смята Ива Лазарова.
„Когато основният въпрос на една политическа кампания е кой е по-лош, по-стар или малко по-нов политически лидер, това не може да бъде политическа кампания. Разговорът, който се води на политическия терен, е битов, а не политически. На него му липсват политическите характеристики - да засяга основните разломи в обществото, да търси полета, в които тези конфликти могат да се притъпят или да се решат. Трето - да предпоставя идеята, че живеем в обща политическа реалност и това, което се случва, засяга всички нас", поставя своята диагноза и политологът Страхил Делийски.
По думите му, ако хората се интересуват от това какво ще се случва през зимата, политиците ги занимават с това чия е вината нещото да се случва. „Това са съвсем различни подходи към проблема. Най-честно е да излезе всеки един кандидат за власт да каже, че ще бъде много тежко и ще трябва да понесем една висока цена. И разговорът да е около това как ще бъде понесена тази цена. Дали ще има опит тя да бъде справедливо разпределена между тези, които имат прекалено много, и тези, които нямат почти нищо“, допълва Делийски.
И не на последно място в тази т. нар. кампания се наблюдава липса на опорни фигури, които са обект на интерес за хората или да станат такива.
На миналите избори през ноември такива бяха Кирил Петков и Асен Василев, но те натрупаха доста негативи по време на краткото си управление, а нови интересни лица от „Продължаваме промяната“ не изпъкват.
Що се отнася до ГЕРБ, там на първа линия е омръзналата до болка и омразна физиономия на Бойко Борисов, заобиколена понякога от двама-трима от също толкова омръзналите негови министри. Къде са младите, с които се хвали лидерът на ГЕРБ, че са най-образовани и умни, и кандидат-депутатските листи били пълни с тях.
БСП също се похвали, че има 46 млади енергични и мотивирани жени в листите си, но още не сме ги видели. Кампанията се води основно от лидерката Корнелия Нинова, която от всяко посетено населено място позира с голям букет в ръце. Обичат я хората, както се казва.
И кампанията на ДПС се води от неговия председател Мустафа Карадайъ, но от всяка една сцена в читалищна сграда или на открито неизменно от голям плакат гледа почетният председател и основател на движението Ахмед Доган. Той е нещо като икона за електората на тази партия и нито една кампания не минава без неговото косвено присъствие. От 2013 г. той е аут от официалната политика, но явно продължава да е основният явен агитационен коз на ДПС. Докато другият основен коз - Делян Пеевски, макар и да е явен водач на две листи, продължава да е скрит в ръкава на #КОЙ?
На ДПС-арските мурафети се учат и от „Има такъв народ“. Те също „експлоатират“ образа на лидера си Слави Трифонов, който строго гледа от стената с изписан под него слоган „Сами срещу всички, заедно с вас“, докато съпартийците му агитират с концерти и танци.
При толкова семпла, безсмислена и нискокачествена предизборна кампания, политиците ни би трябвало да са щастливи и горди, ако на 2 октомври до избирателните секции отидат дори една четвърт от избирателите.
Елизабет Дафинова, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар