Вокалът на „Тангра“ Борислав Мудолов е по-известен с прякора си Боби Косатката, който идва от дългата коса, която е била негова запазена марка преди години.
Той е привлечен от музиката още като дете, а в шести клас тръгва на уроци по китара и солфеж. Въпреки това, решава да учи радио и телевизия в техникума „А.С.Попов“, а по-късно се дипломира като машинен инженер в Минно-геоложкия университет. Интересен факт е, че основателят на „Тангра“ Константин Марков е получил дипломата си за висше образование в същия техникум и със същата специалност. Боби не знае това, когато през 2018-та година Косьо Марков го кани за вокал на култовата банда. В началото той има притеснения как ще го посрещнат заклетите фенове на „Тангра“, но те го приемат веднага и концертите им се радват на голям интерес. Освен Косатката, в състава на бандата са и пианистът Дани Ганчев, Иво Чалъков, Валери Григоров-Рио и Стефан Попов. Атрактивният вокалист е член не само на „Тангра“, но и на групите Der Hunds и Intelligent Music Project, които ни представиха на тазгодишната „Евровизия“. Боби е заедно със съпругата си Гергана вече повече от 25 години и имат две деца – Боряна и Петър.
- Боби, на 15-ти септември в Бургас е първият концерт от съвместното турне на „Тангра“, с друга легендарна група - „Сигнал“. Какво да очакват феновете от това музикално събитие?
- Феновете могат да очакват един исторически рок концерт! Никога досега двете групи не са свирили заедно на сцена и това е наистина уникална комбинация. За мен лично е много вълнуващо, защото аз съм се вдъхновявал от тези две групи още като дете, когато слушах техните записи на грамофон. Спомням си, че в детската градина си пусках плочата на „Сигнал“ - „Може би“ и се правех, че свиря на китара, а след една година баба ми ми купи първата китара. Преди две години разказах тази история на Данчо (Караджов-б.а.) и се оказа, че и неговата баба му е купила първата китара, а освен това сме израсли в един и същи квартал - „Красно село“! С „Тангра“ също имам любопитна история. Когато бях в трети клас, вуйчо ми ме заведе на техния концерт „Оловният войник“ и аз бях уникално втрещен, защото от дивата соц реалност – през 85-та година, попаднах на сборище от толкова шарени и интересни хора! Това беше вторият концерт, на който съм ходил в живота ми. Тогава дори не ми е минавало през главата, че един ден и аз ще съм част от тази група, но сега това е реалност и е толкова вълнуващо и огромна чест за мен. Надявам се да се справям, но това другите ще го кажат.
- В началото, тежеше ли ти отговорността да заемеш мястото на вокалисти, като Чочо Владовски и Стенли в легендарната група „Тангра“?
- Това си е голяма отговорност и въпреки всичко удоволствието е толкова голямо, че измества всичко друго. Аз съм в малко странна позиция - едновременно и фен и член на „Тангра“, но е толкова приятно, че няма място за притеснение. На един от концертите успях да се видя със Стенли и той ми каза, че ме подкрепя и се справям страхотно. Олекна ми, защото като заемеш мястото на един такъв изпълнител е нормално в началото да изпитваш притеснение. Със Стенли сме в много добри отношения и дори пяхме заедно „Жулиета“, на концерта в памет на Косьо Марков. Щафетата е предадена и се надявам, че нося достойно кръста.
- Какъв репертоар ще представите на съвместните ви концерти със „Сигнал“?
- На концертите в Бургас – на 15 септември, в Стара Загора – 19 септември и Пловдив – на 20 септември, ще изпълним един разнообразен сет от всички най-големи хитове на „Тангра“, от всички периоди на групата, плюс нови песни. Всеки един от хората, израснали поколения наред с музиката на „Тангра“, има своя история, свързана с някоя от тези велики песни и каня всички да споделят моето вълнение и да дойдат на това турне със „Сигнал“. Една от новите ни песни е „Когато си до мен“, която направихме с непрежалимия Косьо Марков и на концерти я изпълняваме в негова памет.
- А каква е причината да направите нова версия, точно на една от емблематичните за „Тангра“ песни - „Любовта, без която не можем“?
- Истинският повод е документалният филм за Александър Петров - „Оловният войник“, на режисьора Костадин Бонев. „Тангра“ също взехме участие в документалните записи на филма и беше логично да направим тази песен за саундтрака му. Направихме по един по-нов и съвременен начин тази велика българска песен, с която винаги завършваме концертите си. Искахме да поизтупаме малко от прахта тази хубава песен и хората да я чуят в новия аранжимент.
- Според теб, има ли нещо донкихотовско в това да се занимаваш с рок музика в България и срещате ли подкрепа в музикалните медии у нас, или се борите с вятърни мелници?
- Сега си давам сметка, че е точно така, наистина ние сме едни донкихотовци! Всички рок хора в България го правят просто, защото обичат тази музика. От личен опит го казвам, защото аз се влюбих в рока от дете и ще го правя докато мога. Дали ни помагат медии, или не, е въпрос на тяхна преценка. Ние никога не сме се молили на колене да ни пускат, просто правим това, което обичаме да правим, а като е хубаво то стига до хората - най-вече чрез нашите концерти. Най-важното е да имаш подкрепата и любовта на хората – не обичам да казвам феновете.
- На какво се научи от общуването с голям музикант, като Константин Марков?
- Много неща научих наистина. Имах удоволствието да го познавам за твърде кратко време, но станахме много близки. С него работихме по няколко песни, някои от които останаха недовършени. Научи ме да не се плаша да реализирам мечтите си. Той имаше такива грандиозни проекти за групата, в които аз самият се съмнявах, но виждах как той е абсолютно убеден и наистина част от нещата станаха и така ме научи да съм по-смел и да мечтая по-надалеч.
- С група „Der Hunds“ направихте серия от трибют концерти, посветени на Крис Корнел, покрай които активно се говореше за психичното здраве и депресиите, които станаха все повече напоследък. Какво те провокира да направите тази кампания?
- Тъй като самият Крис Корнел сложи край на живота си, заради такива проблеми - депресия и злоупотреба със субстанции. Покрай тази кампания научих много, запознах се със доктори, които ми обясниха много неща във връзка с депресията и негативните мисли. За съжаление, аз имам близък в семейството, който също стана жертва на това. Научих, че на такива хора трябва да им се помага и да се насърчават да споделят, а тук е прието да се каже: „Хайде бе, стегни се!“, а това само задълбочава нещата. С „Der Hunds“ продължаваме този трибют на Крис Корнел и се радвам, че има интерес към него.
- Ти си част и от група „Интелиджънт мюзик проджект“, които ни представиха на тазгодишната „Евровизия“. Според теб, на този конкурс шоуто и ефектната визия не изместиха ли вече музиката на втори план?
- Да, конкурсът все пак се нарича Евро-визия. (Смее се.) Барабанистът на „Интелиджънт мюзик“ - Стунджи, веднъж каза, че „Евровизия“ се прави с много евро и много визия... Там видях едно грандиозно шоу - с невероятна организация и средства, което ми е трудно да си представя в близко бъдеще да бъде направено у нас. Визията днес е много важна - например, ако издадеш една песен, но тя е без клип в ютюб - все едно не си направил нищо. За сцената също е важна не само хубавата песен, но и как ще изглеждаш. Направи ми впечатление, че под клипа на „Интелиджънт мюзик“ от „Евровизия“ имаше много мнения от чужденци, че са били едни от най-добре изглеждащите музиканти и са направили най-готиното шоу.
- За живота на рокаджиите се носят легенди – алкохол, секс, наркотици, рокендрол… Има ли нещо вярно в това?
- Ами, какво да кажа – не сме пуритани в никакъв случай. Мисля, че умеем да се забавляваме, но всичко е в границите на нормалното - да пийнеш чашка-две не е осъдително. Наркотици никога не съм взимал, най-голямата енергия получаваме на концертите - от хората, които пеят с нас. Не е необходимо да ползваш други стимуланти. След концерт, винаги отделяме време и се срещаме с хората, които са въодушевени след шоуто - говорим си и се снимаме с тях.
- А атакуват ли те често почитателки?
- Случва се и това ме притеснява понякога, защото идват и започват да ме хвалят толкова много че чак се случва да се изчервявам. Аз не съм свикнал толкова на комплименти и ми става леко неудобно от подобни суперлативи. На един концерт, пък започнаха да ми хвърлят сутиени по китарата, после се оказа, че ми ги хвърлят момчета, които ги взели от гаджетата си. (Смее се.) Така бяха накичили китарата ми със сутиени – като елха, но след това им ги върнах.
- Когато е трябвало да заминаваш на турне в Скандинавия, твоята половинка ти е поставила ултиматум – или тя, или турнето. Случвало ли се е да съжалиш за избора си да останеш в България?
- Не съжалявам за избора си да не работя по кораби в чужбина. С Гергана и досега сме заедно - вече 25 години. Имаме две деца – на 9 и на 14 години. Останах тук и съм щастлив, че успявам да се издържам с музика - за мен това е сбъдната мечта. Още от малък съм си представял как ще бъда на сцената - ще свиря на китара и ще пея, и това се случи! Мечтите се сбъдват!
- Имате син и дъщеря. На какво ги учиш?
- Първо ги възпитавам да бъдат добри хора, да са толерантни и да слушат хубава музика. Вкъщи е като зоологическа градина в музикално отношение, освен класическа музика - от Моцарт до Вивалди, звучи хубав поп - Джордж Майкъл, Принс.., както и съвременни хубави парчета. И двете ми деца са фенове на това, което правя, надявам се не само защото аз съм им баща. (Смее се.)
- Как се чувстваш от това, че на повечето абитуриентски балове у нас звучи чалга, а младите момичета се стремят да приличат на попфолк звездите?
- Ами, ужасно се чувствам, но както говорихме, това е въпрос на възпитание. Моята дъщеря след 4 години ще бъде абитуриентка и се радвам, че не върви по този път. Тя тренира кик-бокс и вече дори взима медали на международни състезания – много дисциплинирано момиче.
- Защо точно „Оловният войник“ е любимата ти песен от репертоара на „Тангра“?
- Аз не знам дали в световен мащаб има друга такава композиция. За мен това е една пиеса, която изпреварва не само времето, но и мястото, в което се е появила. Тази песен напълно показва колко авангардни са били преди почти 30 години група „Тангра“ и е олицетворение на новаторството. Винаги можеш да намериш нещо актуално в нея. „Как странно всичко се повтаря пак, вървят войници срещу мен във крак...“ Това звучи пророчески и за днешния ден - винаги ще има агресия и ние трябва да се борим срещу нея.
- В България и без война, на пътищата загиват много хора. Според теб, защо и по този негативен показател сме на челните места в Европа?
- Това отново опира до липсата на възпитание, на налагане на твоето его над всички останали и убедеността на някои хора, че са безсмъртни. Ако малко се укротим и смирим, ще намалим не само жертвите от войната по пътищата, но и от други престъпления. За съжаление, се възпитава едно поколение, което таи явна агресия в себе си. Случвало ми се е да направя забележка на дете, защото с негови приятели правеха бели пред нашия блок, а то започна да ми отговаря с доста нагъл тон! Направо се стреснах, защото не очаквах такава реакция. Аз гледам през очите на моето детство – как щях да се притесня и да се извиня, ако бях на мястото на това дете... Тогава да отвърнеш и да ругаеш по-възрастен човек беше направо немислимо! Преди са ни дърпали ушите за наше добро, имаше и шамари, а сега ако някой учител си позволи да дръпне ухото на дете и после ще викнат телевизиите и ще го уволнят…
- В какво вярваш и ти дава смисъл?
- Може да звучи малко романтично, но вярвам в любовта, защото тя наистина осмисля нашето съществуване - без любов, близки хора и приятели един човек е загубен духовно. Надявам се да продължавам да имам това семейство и всичките добри приятели и музиканти, с които работя. В групите приятелството е над всичко - дори над музиката, то е първа точка от кодекса на една банда.
Боби Косатката
Интервю на Светла Йорданова, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар