Не искам български синове, бащи, братя да бъдат
изпращани в Украйна принудително, а ако някой иска доброволно - и сега има
възможност, нека заминава
Когато САЩ нападнаха Афганистан след събарянето на кулите-близнаци, един пенсионер от ЦРУ - когото бяха поканили да се върне на работа предвид усложнилата се обстановка - беше направил публичен анализ и беше обяснил каква глупост е това, като бе завършил с думите:
"Аз съм твърде стар и твърде дебел, за да бягам от талибаните по афганистанските планини, но ми е жал за по-младите".
Оказа се прав този..., нека кажа колега, спомняте си преди година кадрите с панически напускащите Кабул американци на покривите на Посолството.
Понеже сега САЩ и Великобритания използват украинците като пушечно месо срещу Русия (едни руснаци се бият и убиват други руснаци - мечтата на англосаксите), и ги въоръжават, като мимоходом хем обезкървяват Русия, хем утрепват Европа (демек нас - ние нали, Божем, сме Европа?), а пък украинците все някога ще останат без пушечно месо; та ако дотогава не се е върнала дипломацията "на терен", ще трябва ново пушечно месо. Тук нашите "съюзници, партньори и приятели" виждат възможния принос на България.
Някой ще каже, че е рано да се мисли за това, но пък аз обичам да мисля за бъдещето. Та, да кажа:
- лично аз съм вече твърде стар и дебел, за да ходя да защитавам - с пушка на рамо - американските интереси в Украйна;
- не искам двамата ми сина и зет ми да бъдат изпращани там;
- не искам и други български синове, бащи, братя да бъдат изпращани там принудително, а ако някой иска доброволно - и сега има възможност, нека заминава.
Петър Воденски, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар