С икономическия експерт на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова разговаряме за икономическите проблеми, пред които е изправена страната, за проблемите с доставката на газ.
- Госпожо Григорова, Блумбърг излезе със статия, че е възможен режим на тока в Европа. Доколко това би могло да засегне България?
- Това би могло да засегне България. Да, наистина в България не се произвеждат значими количества ток от газ, но в Европа производството на ток от газ е голямо. Но ако има недостиг от електричество в Европейския съюз, това няма как да не се отрази на България, тъй като ние вече функционираме в отворен енергиен пазар, поне по отношение на юридическите лица, а това са фирми, болници, общини, детски градини и така нататък.
- Допуснаха ли се грешки по отношение на доставките на газ и какви?
- Основната ни грешка като държава е, че не се държим както се държат останалите европейски държави и то големи такива като Германия, Италия, Австрия. Това, което направиха те, а ние отказахме, да променят банковата сметка, по която плащат доставения от „Газпром“ газ. За разлика от тях България и Полша отказаха да приемат тази промяна, която следва да гарантира приходите на дружеството, което продава газ. България и Полша бяха първите държави, които останаха без доставка на руски газ от първоизточника.
В последствие ние продължихме да ползваме руски газ, но през посредници, което ни струва повече. За разлика от България обаче Полша започна да получава руски газ от Германия, което всъщност е по-евтино, тъй като дългосрочният договор на Германия с „Газпром“ е на изключително изгодна цена. Полша започна да получава руски газ по-евтино отколкото получаваше преди това. Това за България е невъзможно и ние започнахме да купуваме през посредници отново руски газ. Вече има документи, които изтекоха и доказват това и които не са опровергани от никого и в момента разбирам се разследват именно такива сделки през препродавачи.
По същество се намираме в ситуацията, в която България плаща по скъпо за руски газ отколкото би получавала по дългосрочния договор, е изгодно за „Газпром“. Ние плащаме повече за газ, но „Газпром“ получава повече като си продава газа през борсата, а не по-ниските цени по дългосрочния договор.
- Азерският газ не е ли решение за нас и действително ли е толкова евтин?
- Азерският газ е по-евтин по дългосрочния договор, подчертавам. Ние имаме договорени количества, които биха могли да покрият около една трета от количествата, които са необходими за българското потребление. Но само една част от тях са по-дългосрочния договор на по-ниска цена. Цената на газа по дългосрочния ни договор с Азербайджан се формира въз основа на цената на петролните деривати. Тази цена е сравнително устойчива. За разлика от договора с „Газпром“.
През 2020 година ЕК ни наложи да направим промяна във формулата за цената на газа, благодарение на тази промяна вече 70 процента от цената се базира на цените на холандската борса. Това увеличава цената на синьото гориво по дългосрочния договор с „Газпром“. Но все пак цената на газа от Газпром и сега е по-ниска от тази, на която бихме купували газ от холандската борса. Все пак имаме 30 процента от цената на газа, които са защитени, защото се базират на петролните деривати.
На първо място по ниска цена е азербайджанския газ, но той е крайно недостатъчен. На второ място е цената на газа от „Газпром“. На трето място, е цената на договорените два-три танкера от предходното правителство като ние успяхме да вземем само един, защото предварителният договор с доставчиците на американския втечнен газ гласи, че офертата важи, ако Булгаргаз може да представи убедителни доказателства, че е намерила начин, по който този газ разтоварен в Гърция и Турция, може да стигне до нас. Успяхме да намерим такава възможност само за единия от танкерите. Най-скъпия газ, който може да купим е през холандската борса.
- Госпожо Григорова, предлагате минимална заплата от 850 лева, но в същото време служебният финансов министър очаква 11 милиарда лева дефицит за следващата година. Ще бъде ли възможно увеличение на минималната заплата в такъв случай?
- Да, ситуацията е изключително сложна. 11 милиарда лева дефицит е огромна дупка в българския бюджет. Но това не означава, че хората трябва да платят цената за погрешните геополитически решения, които не са съобразени с икономическата и социалната ситуация. Ние продължаваме да смятаме, че минималната работна заплата трябва да се увеличи. Да припомня, че именно замразяването на минималната работна заплата при актуализирането на бюджета в средата на годината беше причина КТ „Подкрепа“ да не подкрепи актуализирания бюджет, защото отваряйки възможността за много по-големи разходи правителството предпостави тази цена да се плати от българските граждани. Няма как да се съгласим, че това е правилен подход.
В тази връзка трябва да се увеличи минималната работна заплата. Но усилията трябва да бъдат насочени към намаляване на разходите, които правим за горива, а не към ограничаване на доходите на хората.
- Добра мярка ли е според Вас, че служебното правителство смята да тегли нов дълг 2 милиарда лева?
- Увеличението на дълга беше заложено още с актуализацията на бюджета. Тогава аргументът на господин Василев /министър на финансите в кабинета „Петков“/ беше, че увеличеният възможен за взимане заем се планира поради факта, че в началото на следващата година има падеж по стар заем на България и сега лихвите са все още ниски. Това е разумен подход, ако наистина тези средства са за покриване на стар заем, а не за покриване на оперативни разходи, за да съществува и функционира държавата. В този смисъл няма нищо лошо да се вземат тези средства. Въпросът е обаче какви са плановете, така че да не се налага да продължаваме да увеличаваме разходите си без да се увеличава благосъстоянието на българския народ.
- Диференцираните ставки по ДДС дадоха ли резултат според Вас, доведоха ли до намаление на цени на стоки и услуги?
- Още от 2017 година правихме кампания за повторно въвеждане на необлагаемия минимум. Второто ни искане беше за диференцирани ставки по ДДС. Ние подкрепяме такъв подход. Изрично подчертавахме многократно, че той трябва да е съпроводен със засилен контрол на държавните институции дали намалените разходи на фирмите, тоест намаленото ДДС, ще се отрази на крайната цена за потребителите. Такива мерки не бяха предприети и в първите две седмици нямаше намаление на цените на хляба. В последствие се видя такова намаление, което започна първо в големите вериги.
И към момента може да се види такова намаление на цените. Как са го постигнали управляващите след като не беше дадена гласност на преговорите между тях и производители и търговци? Как са го постигнали, какво са дали в замяна и как са ги заплашвали, как е постигнало това правителството, няма как да знаем, поради което не знаем колко устойчиво е това намаление. Най-устойчивият вариант е Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията да работят така че да е ясно, че няма картели, които да продължават да поддържат високи цени въпреки намаленото ДДС. Подкрепяме такъв подход със засилен контрол на институциите.
Интервю на Кремена Кръстева, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар