Половин век от един култов мач, в който българските запалянковци видяха един залязващ феномен
В онази октомврийска вечер на 1972-ра много от чифтовете очи на Националния стадион "Васил Левски" бяха вперени не в българските звезди на терена.
А в онзи с дългата коса, като един от "Бийтълс", който небрежно се разхождаше по крилото и отмяташе по пътя някой и друг противник, "сложен да седне" на тревата с финтове. Нито тичаше най-много, нито вкара голове, дори видимо не бе в особено добро настроение.
Джордж Бест, любимецът на всеки романтик във футбола, играеше за Северна Ирландия срещу България в световна квалификация на 19 октомври 1972-ра - точно преди половин век.
Бихме ги с 3:0, Христо Бонев вкара два гола, като вторият дойде от дузпа пет минути преди края. Тя бе отсъдена, задето Бест рита без топка точно Бонев, изнервен от развоя на мача. Червен картон.
С наведена глава, сякаш като човек, който изобщо не иска да е там, където е в този момент, великият северноирландец напуска терена.
Джорджи Бест - както го наричат галено и свои, и чужди, си отиде от света преди 17 години в един ноемврийски ден, за който - и това го написа Пеле в колонката си в бразилския "О`Глобо" - в този ден футболът плака. "Той бе единственият играч, на когото съм се възхищавал и съм приемал, че е по-добър от мен", добави тогава Краля на играта.
Но в онази вечер, когато в София деца му искат автографи и се снимат с него дори на загрявката преди мача, Бест вече не е best (най-добрият), поне не и като футболен статут. Не, не - не е престарял. Той е само на 26 години, в разцвета на силите си по всички разбирания за професионален спортист. Но е тръгнал по пътя към "другата страна" и връщане няма.
Години по-рано започват партитата, непрестанните запои с приятели, отлъчките от тренировки в Манчестър Юнайтед, събужданията до една или няколко от милионите жени по света, които са влюбени в този "Бийтълс" с футболен екип. Носител на "Златната топка" за 1968-ма, европейски шампион същата година с Юнайтед... Постигнал е почти всичко във футбола. Част от великата тройка Бест - Лоу - Чарлтън, която символизира мощта на "червените дяволи". Към края на 1971-ва обаче и отборът, и самият Джордж са с изчерпани батерии.
През май 1972-ра Бести се отказва от футбола в шокиращо изявление пред в. "Дейли Мейл" от един плаж в Ибиса, където е на ваканция след сезона. Току-що е навършил 26. Юнайтед праща вицепрезидент и близки негови приятели, за да го разубеждават. "Можете да вървите по дяволите. Футболът - също", е отговорът. На 26 - отказване!?
Два месеца по-късно се появява без предупреждение на тренировка, а предсезонната подготовка е в разгара си. Естествено, върнат е в отбора. Но не е същият, не е тренирал нормално, изглежда натежал и загубил интерес. Играе редовно в първата част на сезона, който е катастрофално слаб. И все пак му остава надеждата да се класира за Мондиал 1974 с националния.
В София Северна Ирландия идва с куп талантливи играчи в състава, не е само Бест. Пат Дженингс е на вратата, Алън Хънтър, Пат Райс, Брайън Хамилтън, Сами Морган - все играчи от добро ниво по онова време в английския футбол. Насреща обаче е един от най-силните български отбори: Божил Колев, Димитър Пенев, Иван Зафиров, Гошо Денев, Христо Бонев... И за двата отбора това е първи мач от квалификациите, а в групата са още Кипър и Португалия на друг великан - Еузебио.
Бест е атакуван от фенове още пред стадиона, а на пистата и на терена също е наобиколен за автографи. Един от тези, които получават такъв, е Веселин Донов (на основната снимка горе), големият български кинооператор и режисьор. Той е брат на Доньо Донев, както и човекът, заснел великия мач във Флоренция (2:1 срещу Белгия с два гола на Гунди), направил кадри и филми за олимпиадите в Мексико 1968 и Мюнхен 1972...
Бест се държи приятелски с всички, чаровен и усмихнат. Както винаги. Изпуска нервите си в края и отива по-рано да се изкъпе в съблекалнята.
България се класира на Мондиала като първи отбор в групата, а Северна Ирландия губи битката за второто място след два равни мача с Португалия.
За Бест нещата вече са необратими. През декември същата година той е изгонен от Манчестър Юнайтед с решение на борда на директорите, след като за седмица изчезва и се запива по лондонските пъбове. Върнат е в тима през април 1973-а в опит да се избегне изпадането. И става. Но година по-късно, през май 1974-а, Юнайтед отпада от елита на английския футбол. Бест никога повече не облича екипа, а и в тези последни два сезона го прави общо 31 пъти, при това често - като резерва.
Следва странство, играе в Ел Ей, във Форт Лодърдейл и Сан Хосе - в Щатите, връща се във Фулъм, после и в шотландския Хибърниън, в австралийския Брисбън... Но никога не е същият Джордж Бест, когото светът обожава. За Северна Ирландия игра още едва четири пъти след двубоя у нас.
Отказа се за пореден и последен път през 1983-а, последваха проблеми с алкохолизъм, а краят на този живот, живян на шеста скорост, дойде през 2005-а. И футболът се разплака за един от най-харизматичните си и суперталантливи герои.
София го видя в един от последните му големи мачове.
Вероятно - последен голям за националния отбор, въпреки че не се покри със слава и в него.
Динко Гоцев, Corner.dir.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар