Мелницата на историята

У нас победи школата на омразата, а тя е национален спорт, стигащ до днешния невъзможен избор и криза 

 

Не знам дали сте виждали мелница, или воденица.

Цял ден телевизията показва историческата мелница у нас, която не може да мели брашно. Камъните на мелницата чукат и се бият, и се търкат напразно.

Празна е мелницата на историята.

Има едно озлобление между българина към българина.

Това озлобление беше предшествано от освобождаването на политическия език при Борисов. Тогава си мислех, че това е трик, метода на Бойко да печели масите. Но се оказа опростяване до изпростяване.

Сега е още по-зле - ПП са още по-дразнещо и перфидно прости с липсата на послания и грешките на езика, а особено обидна е тезата им “ше-видим-кво-ше-стане”.

Млади хора, но зли и мразещи някак всеки, който не е с “тях”.

Въобще у нас победи школата на омразата, а тя е национален спорт, стигащ до днешния невъзможен избор и криза.

В мелницата от думи, които трябва да дават действия вече дори няма думи.

Отвратителното говорене от социалните мрежи се настани в политиката с всичките му проблеми и несъстоятелност.

На всичко отгоре тази мелница се върти от едни и същи мелничари - Росен Желязков примерно е вече потомствен депутат, а преди това е бил в софийското кметство.

Нито успехите му, нито говоренето му с нещо блестят. Но нейсе, все ще е някой Росен, приятел на Бойко.

Най-страшното беше и друго - днес цял ден Деси Атанасова се абонира за всички предавания. Утре ще я поканят и в някое готварско или фермерско и ще е най-даваният образ за най-кратко време в историята на телевизията. Гост с предимство. Най-желаният дядо Коледа на герберската реставрация.

Това показва, че имаме липса на говорители. Това беше провал и при Слави дори.

Говорещите глави от екрана не ни казват нищо. Тупик, ступор, кататония. Докъде стигнахме - днес Вежди беше най-адекватен в оная сграда с надписа.

От това обаче печели Възраждане. Досега. Ние още не.

Мартин Карбовски, Lentata.com