Генералният директор на Центъра за политическа информация, ръководител на фонда „Центрум“, експерт в „Инфо ТЕК“ Алексей Мухин за американските методи на водене на необявена война
Световната общност, шокирана от взривяването на газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, продължава да гадае кой може да стои зад тези действия.
Западните политици не бързат официално да огласят виновните, наричайки взривовете „саботаж“. В същото време за всички здравомислещи хора главният поръчител на този терористичен акт е очевиден.
В обръщението си от 29 септември президентът на Русия Владимир Путин директно назова организаторите на взривовете на магистралите „Северен поток“. „На англосаксонците вече не им стигат санкциите, те преминаха към диверсии – невероятно, но факт – организирайки взривове на международните газови магистрали „Сверен поток“, които минават по дъното на Балтийско море, фактически пристъпиха към унищожаване на общоевропейската енергийна инфраструктура. За всички е очевидно чия е изгодата от това. За когото е изгодно, той го е и направил, разбира се“, отбеляза Путин.
Експертното общество единогласно посочва САЩ като очевидните заподозрени в подриването на тръбопроводите. Още през февруари президентът на САЩ Джо Байдън предупреди, че САЩ могат да „спрат“ тръбопроводите в случай, че Русия започне бойни действия срещу Украйна. Показателен се явява фактът, че скоро след първите публикации за диверсия бившият министър на външните работи на Полша и сегашен депутат в Европарламента Радослав Шикорски благодари в Туитър на Съединените щати за взривовете.
Унищожаването или парализирането на жизненоважна инфраструктура на неудобни държави е фирмена методика на САЩ от много десетилетия насам. Тази стратегия се разкрива в доктрината, известна под названието „Шок и ужас“, известна също и като доктрина за бързо доминиране. Официално тя бива разработена през 1996 г. от военните анализатори Харлан Улман и Джеймс Уейд специално за Националния университет по отбрана на САЩ.
Доктрината гласи, че вместо усилия за физическото унищожаване на противника, първа работа е той да бъде лишен от възможност да се съпротивлява, чрез парализиране работата на енергийните обекти и логистичната инфраструктура, средствата за комуникация, обектите за производство на продоволствия и водоснабдяване, въздействие на ниво пропаганда. В крайна сметка, пишат авторите на доктрината, потенциалният противник трябва да изпитва шок и паника на национално ниво с такава сила, която ще е сходна с това, което е изпитала японската нация при бомбардировките над Хирошима и Нагасаки.
Доктрината намери приложение по време на операцията на НАТО в Югославия, по време на нахлуванията в Ирак и Либия и, съдейки по всичко, залегна в основата на външнополитическата и икономическата стратегия на Вашингтон.
Преди дни заместник-председателят на Съвета по безопасност на РФ Дмитрий Медведев в контекста на взривовете в Балтийско море напомни за това, че преди почти 39 години, на 11 октомври 1983 г., САЩ атакуваха енергийната инфраструктура на Никарагуа.
В 1979 г. в Никарагуа беше свален проамериканският диктатор Анастасио Сомоса, на власт дойде Фронтът за национално освобождение „Сандино“, ползващ се с подкрепата на Куба и СССР. За САЩ това беше въпрос на принципи, тъй като изпитваха явно нежелание да изгубят монопола на политическото си влияние в региона, затова се обявиха против сандинистите. Главната цел на действащите под прикритие агенти на ЦРУ и на „контрите“ беше да дестабилизират ситуацията в Никарагуа и да нарушат каналите за доставка на нефт. На 11 октомври агентите взривиха 5 нефтохранилища в порт Коринт – по-голямата част от нефтените запаси на Никарагуа. Три дни по-късно в порт Пуерто Сандино бе разрушен подводният тръбопровод.
По-нататък с финансова, материална и военна помощ от страна на правителството и спецслужбите на САЩ противниците на избраната от народа власт устройваха диверсии и извършваха набези над кораби, пристигащи в портовете на страната. Сред попадналите под бандитските набези между другото беше и съветският петролен танкер „Луганск“.
Както напомниха през тази седмица много средства за масова информация, приблизително по същото време, през 1982 г., агенти на ЦРУ организираха взрив на съветския газопровод, построен за доставки на газ от Сибир за Западна Европа. САЩ по това време бяха обезпокоени от укрепването на енергийното сътрудничество между СССР и Европа и всячески се опитваха да попречат на това. Строителството на газопровода беше финансирано включително от Великобритания и Германия. И в случая, ако той не беше взривен, СССР би получавал ежегодно 8 милиарда долара от Европа.
За осъществяване на диверсията агентите бяха поставили в СССР компютърни чипове с отложено действие. След оставянето им те работят изправно в продължение на няколко месеца – точно до деня, в който системите на тръбопроводите излизат от строя. В резултат, през юни същата година в Сибир се случи една от най-мощните техногенни неядрени катастрофи в историята на човечеството. Размина се без човешки жертви, но произшествието нанесе чувствителен удар по съветската икономика.
Примерите за целева работа на американците по енергийната инфраструктура има достатъчно и в последните години.
През юни 2019 г. в навечерието на срещата в Йерусалим между секретаря на Съвета по безопасност Николай Патрушев с помощник-президента на САЩ по националната сигурност Джон Болтън и главата на Съвета по национална сигурност на Израел Меир Бен-Шабат, бяха взривени няколко връзки на подводната част на нефтопровода Киркук (Ирак) – Банияс (Сирия). Тръбопроводът има стратегическо значение както за Сирия, така и за Близкия Изток. Той е главният източник на постъпленията на енергоносители в арабската република и САЩ всячески се опитваха да го блокират. В 2003 г. по време на войната в Ирак, той беше изваден от строя от американските бомбардировки, а след това и Русия помогна за възстановяването му. Характерът на диверсията напълно изключва участието на бойци – при огледа на местопроизшествието са намерени останки от мини, които са били закрепени по нефтопровода.
През юли 2020 г. американското издание Washington Post съобщи, че „през последните няколко седмици в Иран стана серия от необичайни взривове на важни обекти, като ядрено-обогатителния комплекс, заводи и газопроводи“. Много анализатори и дипломати заподозряха саботаж от страна на САЩ и Израел. Изданието цитира „представител на близкоизточното разузнаване“, твърдящ, че Израел е заложил бомба на ядрен обект в Натанзе, в сградата, в която Иран възобнови работа по усъвършенстване на центрофугите.
Още една страна, която регулярно страда от енергийните диверсии на САЩ, е Венецуела. Така през декември 2020 г. властите в страната пресякоха опит за терористичен акт в нефтопреработвателния завод „Ел Палито“ в щата Карабобо. В подготовката на операцията по подриване и разрушаване на завода са участвали ЦРУ и Агенцията по национална сигурност на САЩ, отбелязаха властите. През юли 2022 г. властите на страната съобщиха за нападение над газопровода на държавната петролна компания на Венецуела „Петролеус де Венесуела“, което провокирало пожар в един от участъците. „Това е част от политиката на империализъм на САЩ: нападения над нефтени обекти, изпращане на наемници, някои от които са задържани, а други и осъждани за опити за държавен преврат и убийства в нашата страна. Това са посланиците на правителството на САЩ“ – заяви вицепрезидентът на управляващата Единна социалистическа партия на Венецуела Диосдадо Кабельо.
Като цяло, отговорът, който стои зад взривовете на „Северните потоци“ лежи на повърхността. И само властите на САЩ и техните миниони продължават да правят добра печалба от лоша игра – игра, която тази зима може да струва твърде скъпо на обикновените европейци.
Алексей Мухин, iz.ru, превод: Екатерина Грънчарова, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар