Есен

Есен

3 октомври 2022 г.

Ако имаше глоба за негласуване, "Не подкрепям никого" печели вота

Защото не ги е домързяло, не са брали гъби или къпини, не са предпочели салатката и ракийката пред телевизора, а са заявили в прав текст... 

 

Групата на българите, които гласуваха на вота в неделя с "Не подкрепям никого", отбеляза истински ръст в сравнение с резултатите на партиите, коалициите и преференциите за отделни кандидати. 

Този "бутон"са избрали да натиснат общо 86 124 души, докато на втория предсрочен вот през ноември 2021 г., тази опция са предпочели 35 745 гласоподаватели. Това е показател за явна криза на лидерството, представителството и доверието. Или по-скоро - сигнал, че нещо в отношенията между политическите елити и електората се е счупило и хората повече няма да чакат неволята да го поправи.

ГЕРБ-СДС печелят предсрочния парламентарен вот, а в 48-ия парламент влизат седем политически сили. Това показват данните на ЦИК към 13 часа на на 3 октомври, при обработени 99.90% от протоколите в страната и 99.80% в чужбина.  Право на глас имаха малко над 6.6 млн. българи, но до избирателните секции си направиха труда да отидат малко над 2.5 млн. души. Както и да се промени картината оттук нататък, всичко вече е ясно - огромен брой негласували и почти 4% българи, които са избрали "Не подкрепям никого". Достойно, защото не ги е домързяло, не са брали гъби или къпини, не са предпочели салатката и ракийката пред телевизора, а са заявили в прав текст и в очите на всички, че не са доволни и не желаят точно тези кандидат-депутати да коват дори най-близкото им бъдеще.

Много лесно да се каже, че политиците ни не стават и няма да им гласуваме, докато си губим времето в неделя. Силна гражданска позиция е обаче когато хората отидат и заявят, че не са доволни от онова, което им се предлага. Това е най-силната заявка за промяна. Тези избиратели не са направили компромис с гласа си. Друг е въпросът дали ще има кой да ги чуе. Защото, ако партиите направят реални анализи на представянето си, не може да не забележат, че доста голяма група хора им казва „Не ви искаме!“. Група, която не е за подценяване, защото е по-голяма от електората на партии, които доскоро са били парламентарно представени. Или още по-конкретно - група, която е леко по-многолюдна от Видинска област, където към днешна дата и по данни на НСИ - живеят точно  84 865 души

"Не подкрепям никого“ е близо до резултатите на ИТН, а според извадката партия "Изправи се, България" взема 1.01%  от гласовете на хората, партия "ВМРО - Българско национално движение" - 0.81%, а НФСБ - 0.14 процента. Очевидно е, че политическите елити са в криза, защото дори мандатоносителят бие всички останали с по-малко от 600 000 гласа. Количество, което при нормална избирателна активност трудно може да му осигури дори... прескачане на 4-процентната бариера.

По закон гласуването е задължително, но санкция за неспазването му няма. Ако имаше някаква финансова санкция, да речем - 50-100 лева - най-вероятно два-три пъти повече хора щяха да гласуват с "Не подкрепям никого". Тогава тази група със сигурност щеше да сложи в малкия си джоб поне две-три основни политически сили. А като нищо можеше да се нареди дори сред... мандатоносителите, ако имаше подобна опция.

От Централната избирателна комисия се оплакват, че тези парламентарни избори са на път да се окажат с най-ниска избирателна активност от 1990 насам. Именно с това би трябвало да започнат партийните и коалиционни анализи. Защото причината за тези катастрофални резултати едва ли се крие само във факта, че това е четвъртия парламентарен вот в рамките на година и половина. Тя по-скоро трябва да се търси в неудовлетвореността от онова, което се предлага по време на предизборния "базар" - много, но от същото.

Тук не става въпрос да търсят нови месии, защото тази схема вече не работи. А и Народното събрание не е ПУЦ за обучение на новобранци, които блестят само с един основен "талант" - знаят да слушкат и могат да папкат!

Крайно време е партиите да предложат "нещо" друго – нови политики, които са аргументирани, работещи и с ясен ангажимент към гражданите и са "въоръжени" с конкретни срокове за тяхното изпълнение. А не всичко полезно да се случва „когато му дойде времето“ (т.е. почти никога), а всичко останало... веднага и по един от трите познати начина - кеш, в брой и на ръка! 


 Антония Коцева, Banker.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар