Иво Христов е магистър по право и доктор по социология на правото от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Професор е в катедра „Приложна и институционална социология“ във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Специализирал е в Международния институт по право във Вашингтон и в Московската школа за политически изследвания – Съвет на Европа: Москва–Стокхолм–Страсбург.
– Вече близо две години политическата криза в България се задълбочава и като че ли и сега няма изгледи да имаме редовен кабинет? Какъв е проблемът, професор Христов?
– Българското общество е болно и не можем да преодолеем предизвикателствата на модерните времена. Не сме в състояние да се справим с основните предизвикателства на съвременната епоха както във външен, така и във вътрешен план. Страдаме не от криза на модерността, а българското общество се свива обратно в условията на демодернизация, архаизация.
– Какво имате предвид, като визирате вътрешнополитическия план – че политиците вече доста време не могат да формират кабинет ли?
– О, не, за мен анализът въобще не слиза на това ниво – това са елементаризми. Какво като има или като няма правителство? Първо, има една нелегитимна, непредставителна и абсолютно нефункционална политическа система. Българската партийно-политическа система е изкуствена. Тя беше заложена преди 30 години от покойния Андрей Луканов върху подвижни пясъци. Кое е лявото и кое е дясното в България? Какво е това български консерватизъм? Няма тук буржоазна класа, няма работническа класа, няма селска класа, че да слагате партиите отгоре, че и да им лепите етикети. Това е общество каша, така че и партиите не са нищо друго, освен лични котерийни проекти или етнически корпорации. Или пък партии еднодневки около съответния лидер. Така че нещата са по-сериозни, отколкото повърхностният анализ на някои.
– Защо казвате, че българското общество не може да се справи с предизвикателствата?
– Е, то е повече от ясно – България е една марионетка. Ние бяхме откачени от Съветския блок и бяхме закачени към американския такъв, но в качеството си на периферия. Резултатът беше изсмукване на активното население, после унищожаване на българската водеща технологична индустрия, след това изсмукване и на средните слоеве на населението. И оттам рухване на всичките социални, икономически и образователни приоритети. Затова няма защо да се учудваме, че българското общество е в пълна деградация. Ние вече имаме структура на страна от третия свят, нищо че се водим към първия. Българската политическа система е дълбоко непредставителна. Тя се срива от избори на избори. Каквото е състоянието на държавата, такова е и на политическата система. Защо очакваме, че след като страната ни е изцяло деградирала, политическата ни система ще е цялата в бяло?
– Това звучи много песимистично и крайно…
– Историята е резултат не от това, което ви се иска, а от това, което можете. През 1989 г. бяхме девет милиона, а в момента сме 5 милиона. Да сте чували за друг народ, който без война за 30 години да е намалял повече от половината?! Ами ние сме на първо място по темпове на изчезване. Изобщо не говоря за качеството на нацията. Аз съм преподавател в университета и мога да ви разказвам ужасяващи неща за нивото на нашите деца и на цели генерации. Те не са виновни, защото ние създадохме такова общество. И те са негов продукт. Нещата са зловещи. Не сериозни, а зловещи! Но не виждам никой да прави нещо по въпроса. Предпочитаме да се самозалъгваме с розови илюзии.
– Какво трябва да се направи според вас, как да се излезе от тази ситуация?
– Първо трябва да има елити, които да имат желание да се направи нещо. А нашите елити не са нищо друго освен полуколониални, които транслират външните управленски и финансови и всякакви други импулси. И съответно паразитират върху остатъчния ресурс на страната. Второ – вие трябва да бъдете субект на своята историческа съдба и на своето развитие, за да можете да правите каквото и да било. А ние не сме.
– А според вас политиците в последните години какво правят за националните интереси на страната?
– Първо, те трябва да формулират какво означава национален интерес тук и сега през 2022 г. Ние сме достигнали до това жалко състояние, че просто ще сме щастливи, ако въобще оцелеем. Ние максимално сме минимализирали нашите очаквания за живота – и на индивидуално, и на групово, и на национално ниво. Нация, която се снишава с цел да оцелява, обикновено не оцелява. Вие сте толкова голям, колкото са големи мечтите ви. И оттам амбициите ви, и оттам поведението ви. Давам ви само един пример.
Преди 30 години България и Унгария бяха сравними като територии, население и като някакъв потенциал по времето на социализма. Къде сега е Унгария, къде е България! Затова можете да си направите извода.
– Миналата седмица в писмо, изпратено до премиера на Нидерландия Марк Рюте, българските евродепутати от всички политически групи отправят призив България и Румъния да не стават заложници на една страна за присъединяването си към Шенген. Ще има ли ефект?
– Веднага ви казвам – не. Формално това е Нидерландия, реално това са големите сили в Европа, които не желаят България и Румъния да влязат в Шенген. И за това, между другото, има обективни причини.
– Защо ни блокират?
– Вие не виждате ли защо ни блокират – българската граница е пробита като нидерландско сирене. България има разкапани служби за сигурност, меко казано, нефункциониращо Външно министерство, корупция в съдебната система в широкия смисъл на думата. Защо да ни приемат, ние сме опасност, не сме плюс за шенгенската система. Затова пък ще влезе Хърватия. И така Шенген ще се изнесе до границата на Хабсбургската империя, докъдето е била същинската Европа.
– Означава ли това, че според вас е загубена кауза да се напъваме да влезем в Шенген?
– Това е геополитическо решение. Както беше геополитическо решение България и Румъния да влязат в Европейския съюз. Нито България, нито Румъния отговаряха на формалните стандарти. Ако бъде взето друго геополитическо решение по някакви причини – те са ясни какви – изостряне на отношенията с Турция, разрастване на сблъсъка с Русия – тогава може да се вземе такова решение. И България и Румъния да влязат в Шенген. Със или без да бъдат подготвени за каквото и да било.
– Русия и Украйна не трябва ли вече да седнат на масата за преговори? Говори се, че Русия вече е узряла за това.
– Не мога да ви кажа. Това е нещо, което трябва да се базира на реална, а не пропагандистка информация. Цялата война в Украйна, между Русия и Запада, е обвита в информационна мъгла. Защото това, което се представя като информация и от двете страни, е в ресорите на пропагандната война. Ние не знаем какво реално се случва там, какви са залозите на двете страни и най-вече какво се случва зад кулисите. Защото има сериозни податки, че се водят преговори между Русия и Съединените щати по украинския казус.
– Народното събрание миналата седмица взе решение да възложи на правителството да изработи план какво оръжие можем да предоставяме за Украйна. Има ли рискове за страната ни?
– Ние и досега давахме оръжие на Украйна, особено муниции, но през смокиновото листо на Полша. Сега ще го даваме директно. Какви са рисковете? Започва следващ открит етап на въвличане на България в украинското блато. Третият етап ще бъде изпращането на реален български контингент в Украйна, което окончателно ще ни въвлече във водовъртежа на войната.
– Засега политиците не дават сигнали, че можем да изпратим там контингент?
– То това не зависи от тях. Каквото ни наредят, това ще стане.
– Ще имаме ли скоро редовен кабинет? Защо не искате да говорите за българското правителство?
– Какво има да се говори за него, все пак правим сериозно интервю. Това дали ще има или няма да има правителство, не е сериозно.
– Е, как така?
– Ами ние и в момента имаме правителство.
– Но то е служебно и правомощията му са ограничени.
– Нали има парламент и те имат право на законодателна дейност. Тази история между редовно и служебно правителство и колко била драматична разликата между едното и другото, не почива на конституционна база.
– Има вече коментари, че е по-добре да станем президентска република. И без това президентът в последните години реално командва парада.
– Не го намирам за сериозно. Смятам, че това е дъвка за наивници и за отклоняване на вниманието от някои по-сериозни неща. Всякакви псевдодрами – дали машини или хартиени бюлетини, и други такива алабализми…
Интервю на Милена Недева, Filternews.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар