Дали заради тежката криза, налегнала цяла Европа, затягането на правилата и по-трудното намиране на работа?
Или защото тези, които пожелаха, отдавна напуснаха родината, а днешните българи вече не са толкова склонни да бъдат хъшове или да слугуват тук-там само заради едните жълти евроцентове?
Лесен въпрос, сложен отговор, защото само във Великобритания и в Германия живеят около 700 000 нашенци – 300 000 на Острова, 400 000 във Федералната република.
Последното проучване на “Евробарометър” показва, че като цяло българите вече не планират да работят в чужбина. Изследването е по поръчка на Генерална дирекция “Заетост, социални въпроси и включване” на Европейската комисия. Цели 75% (при 79% средно в ЕС) от сънародниците ни не предвиждат да работят зад граница дори това да е за малко. На противоположната позиция са 18% от анкетираните, което е средно ниво за Евросъюза.
На въпроса “В сравнение с това, което печелите или бихте могли да печелите тук, какъв доход трябва да Ви бъде предложен, за да започнете работа в друга страна?”, 40% от българите отговорят, че ще обмислят идеята, ако им предложат двойно по-висока заплата. Това също е съвсем нова тенденция, защото сме свидетели от години, че българите не се пазаряха за трудовото си възнаграждение преди да започнат работа в чужбина. Поради тази причина част от тях попадаха на „гърбава“ работа за почти без пари и се налагаше да живеят в мизерни условия, дори в складове.
Друга част станаха жертва на некоректни агенции, които им прибираха определен процент от заплатите.
Сега обаче, когато на целия континент има хронична липса на кадри (квалифицирани или не чак толкова – няма значение) явно нашенецът оценява труда си по-високо. Както и би трябвало да бъде.
Според проучването, Германия продължава да е предпочитаната трудова дестинация.
Около 25% от българите смятат, че си струва да се работи и живее там. Това е най-честият отговор и на останалите европейци, защото средно 16% от анкетираните отговарят по същия начин.
Като най-честа причина българите да откажат работа в чужбина те посочват, че ще трябва да започнат от нулата на ново място (36%), че имат добра работа в България (31%) и че не знаят чужди езици (27 на сто).
Резултатите от това проучване са особено важни предвид все по-нарастващия страх от демографската криза, вината за която се приписва основно на миграцията.
В подобна ситуация се намират почти всички балкански държави и съвсем доскоро очакванията бяха тази “черна тенденция” да продължи. Явно обаче има шанс щетите да бъдат минимализирани, макар и проблемът да си остане нерешен.
От години, например, ни се повтаря, че връщането на българите от чужбина е едно от най-стратегическите и най-ефикасни решения на проблема с обезлюдяването на селата и малките градчета. Само че, ако погледнем днешната реална картина, ще видим нещо… съвсем друго. Тоест – ще видим истинската причина за въпросното обезлюдяване: разбити, но задръстени от автомобили пътища, отвратителна инфраструктура, никакви места за паркиране, недостатъчни места в детските градини (ако такива екстри изобщо има), липса на лекари и медицинските работници, магазини, в които продават предимно вчерашен хляб и миналогодишни домати (образно казано)…
Освен това, заради стари водопроводи и несъществуваща канализация, не един и два региона страдат от хроничен недостиг на вода и хигиена, достойна за средновековието.
Явно е, че управляващите през годините партии и коалиции така и не успяха да преборят себе си и да организират поне нормалния бит на хората, упорито отказващи да напуснат родните си места. Така че един от логичните въпроси продължава да “тегне”… незададен: и какво ще направят партиите и коалициите, обитаващи високите етажи на днешната власт, ако утре половин милион емигранти решат да се върнат и да заживеят в селата и паланките на бабите и дядовците си?
През лятото бизнесът обяви, че пазарът на труда имал капацитет да приеме българите, които се завръщат от чужбина.
Анкета сред сънародниците ни зад граница, направена за мултимедийната платформа Bulgaria Wants You показва, че около 35% от нашенците в Европа имат твърдо намерение да се върнат. Така че, ако наистина в чужбина живеят, учат и работят около 2.5 милиона българи, къде и при какви условия ще настаним всички тези около 88 000 възвращенци, ако още утре те кацнат на летище София или извият километрична опашка пред ГКПП “Калотина”?
Друг въпрос е, че бизнесът очаква ИТ специалисти, инженери и мениджъри, които съвсем не са мнозинството имигрирали българи. Пък и хора с подобни професии вероятно вече са добре реализирани и защо ще им е да се връщат и да започват от нулата?
Дори бизнесът у нас да предложи на завръщащите се по-високи заплати, това не е достатъчно. Важни са социалните възможности, доброто образование, което определено не е силният ни коз, жилищната политика, възможностите за кариерно развитие на пазарен принцип, а не чрез шуробаджанащина и т.н.
Така че, въпреки положителната тенденция, без дългосрочна политика и справяне с нашенските битовизми, страната ни ще си остане непривлекателна както за българите, така и за мигрантите и бежанците, от които толкова много ни е страх...
Антония Коцева, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар