Емир Кустурица - Черна котка, бял Кустурица

Той е виртуоз на абсурда и магическия реализъм, на носталгичната мелодрама, на бурните и бравурни композиции, на визуалния бунт и препратките към майстори като Федерико Фелини 

 

Когато не прави качествено кино и не вбесява лицемерни американските либерали, Емир Кустурица създава музика със своя „No Smoking Orchestra“. 

Един от най-епичните му концерти беше в НДК преди години, когато сърбинът покани публиката на сцената и направи велико шоу. Но според европейски медии „Емирът на „Ъндърграунд“ е решил да пенсионира китарата си и да се откаже от музикалната си кариера след участието си в Париж в средата на тази седмица.

Неподражаемият, незаменим и непоправим балкански художествен хулиган е от онези хора, за които клишето „никога не казвай никога“ важи с пълна сила. Няма да е изненада ако скоро тръгне на ново турне, защо не и с дата в България.

А преди време Емир Кустурица отново се обзаведе с водеща позиция в световните арт заглавия - този път с горещ геополитичeски привкус. Режисьорът на „Ъндърграунд” и „Черна котка, бял котарак” бе приел поканата на руския министър на отбраната Сергей Шойгу да стане главен директор на Централния академичен театър на руската армия. Само образ като сръбския майстор на сюрреализма е способен на такъв ход в контекста на драматичните отношения между Русия и Запада покрай драмата с Украйна.

По план Емир Кустурица трябва да поставя на армейската сцена стари съветски филмови класики и свои произведения. Една от целите му е да върне „класическите ценности” в театъра, обладан на глобално ниво от постмодерни ексцесии и политически коректни бесове. Кустурица е стар приятел на Русия и личен другар с президента Владимир Путин, и военния министър Шойгу.

Преди години Кустурица каза: „Ако бях англичанин, щях да съм твърдо против Путин. Ако бях американец, сигурно дори бих искал да се бия с него, но ако бях руснак - щях да гласувам за него!” Емир беше специален гост в Кремъл за церемонията по третото встъпване на Путин като президент преди 10 години. Той подкрепи присъединяването на Крим към руската федерация и допълнително озлоби западните си колеги срещу себе си. През годините Кустурица на няколко пъти е получавал държавни почести и медали лично от Путин.

Емир Кустурица не се вписва в съвременните рамки за културна знаменитост, но си остава най-успешният балкански режисьор. Той е виртуоз на абсурда и магическия реализъм, на носталгичната мелодрама, на бурните и бравурни композиции, на визуалния бунт и препратките към майстори като Федерико Фелини. Сръчно съчетава комедия с трагедия, насилие с любов, мечтание с отчаяние. Ражда се в Сараево, бивша Югославия и израства, потопен в митологията и естетиката на страната, която се разпадна през 90-те. Но още през 80-те Кустурица става световно име с поредица от престижни филми, които го поставят на картата на голямото кино. Това са топ творби като „Спомняш ли си, Доли Бел?”, “Баща в командировка” и “Циганско време”.

В началото на 90-те отива в Америка и прави сюрреалистичната комедия с елементи на драма “Аризонска мечта” със звезди като Джони Деп и Фей Дънауей. Но характерът му е в пълно противоречие с Холивуд и корпоративната студийна система, а съвсем скоро той ще се превърне в един от най-жестоките критици на САЩ.

През 1995-а Кустурица прави своя тричасов opus magnum “Ъндърграунд”, с който печели “Златна палма” в Кан, но разделя мненията на зрители и критици по политически причини. Филмът е майсторски заснета и френетично фарсова история на Югославия от Втората световна до кървавите конфликти на Балканите през 90-те - така както Кустурица я вижда. Доста други хора явно я виждат по друг начин и той е остро критикуван. Но и възхваляван.

Завръща се триумфално в края на десетилетието с безумно забавната комедия „Черна котка, бял котарак”. През новия век той снима няколко заглавия, които не успяват да дублират влиянието и значението на шедьоврите му от 80-те и 90-те. Направи документален филм за Диего Марадона, написа книги и обиколи света с групата си No Smoking Orchestra.

Купонът е в Кюстендорф

Емир Кустурица има много таланти - прави кино, музика, политически скандали... И планински градчета. Преди години той пресъздаде идеализирана и стилизирана версия на традиционно сръбско село в своя проект, озаглавен Кюстендорф. В комплекса в Сърбия има централен площад, улици, църква, кино, басейн, спа център, фитнес зала, два ресторанта, кафе-сладкарница, бар и дори затвор... Този декор за филма “Живот е чудо” живее собствен живот като световна атракция и терен за арт фестивали.

 

Запозна ме с балканската култура

Емир ме запозна с културата на Сърбия и на балканите като цяло, помогна ми да опозная живота в страната. Снимахме заедно на терен и аз останах много впечатлен. Да работиш със сръбски актьори, режисьори и екипи като цяло е тотално различно преживяване от това в Холивуд. Сърбите се отличават с дълбока душевност. Емир ми помогна да вникна в нея.

Джони Деп, актьор

 
Предаде босненските си корени

С „Ъндърграунд” той предаде босненските си корени и “осинови” една сръбска идентичност. Това е може би най-лошият филм на света. В известен смисъл наградата “Златна палма” за такъв филм е епилог на западната некомпетентност и фриволност. Знам, че Кустурица не ме харесва. Беше казал, че съм измамник, а в родината ми Словения нямало философски традиции и дълбочина.

Славой Жижек, писател и философ

 
С него чoвек не трябва да се кара

Не е лесно да бъдеш син на Кустурица - всъщност не е нито трудно, нито лесно, има добри, но и лоши страни. Баща ми е фантастичен човек, с енергия, която е навсякъде. Той е много продуктивен и динамичен, с много добър поглед върху нещата. С него човек не трябва да се кара. Зад грубата му външност се крие един невероятен и чувствителен човек.

Стрибор Кустурица, син на Емир Кустурица

Емир Кустурица

 

Владислав Апостолов, "Труд"