Сегашният парламент прилича повече на арена за мазни борби, които нямат нищо общо с гладиаторските битки. И които се водят основно на словесния терен, разкалян до крайност.
В пленарната зала отдавна няма и следа от политическо говорене. Затова пък властват махленските крамоли, личните обиди, изопачените факти, личностната непоносимост и детския инат. Преследват се лични и партийни интереси, маскирани като загриженост за благото на хората.
На този етап от „Продължаваме промяната”, които очакват да получат втория проучвателен мандат за съставяне на правителство веднага след новогодишните празници, полагат някакви усилия за осигуряване на парламентарно мнозинство. Дебелите червени линии между партиите в Народното събрание са предварително очертани, знае се, че те няма да бъдат преминати и в края на краищата ще отидем на избори, но пиеската „Срещи и разговори с парламентарните групи за приоритети” се разиграва за пред обществото. И как не след като според всички социологически проучвания мнозинството от българските граждани желаят да има редовно правителство дори с цената на компромиси.
Проблемът е, че самите партии не са готови за компромиси, робувайки на твърдите си електорати.
Всъщност всеки от мандатоносителите разиграва своя спектакъл, в зависимост от въображението, капацитета и таланта на режисьорите и актьорите. Така, под режисурата на Бойко Борисов, ГЕРБ заложиха на предложение за експертен кабинет начело с уважавания неврохирург проф. Николай Габровски. Министрите трябваше да са максимално неутрални и да нямат връзка със сегашните активни играчи на политическия терен. Затова бяха извадени лица, известни в близкото минало, но позабравени днес. И при силно истеризираната медийна и публична среда през последните няколко години, веднага се понесоха вопли, че НДСВ се връща във властта, възражда се тройната коалиция и т. н.
По тази логика България никога повече не би трябвало да има редовно правителство, защото добрите експерти и силни обществени личности имат биография и в някакъв период от живота си са били свързани с една или друга партия, работили са в някоя институция по време на нечие управление.
„Продължаваме промяната”, под ръководството на тандема Кирил Петков-Асен Василев, пък залага на политици, които би трябвало да носят отговорност. Предполага се, че те са и експерти в дадена област. Макар че това не е съвсем сигурно за всички, ако се съди по краткото управление на четворната коалиция.
Акад. Николай Денков беше сполучлив избор за кандидат-премиер и главен преговарящ с останалите политически сили. Той е диалогичен, спокоен, уравновесен… Но сянката на съпредседателите на ПП пада върху него и държи нащрек ГЕРБ и ДПС. Те гледат под лупа всяко действие и дума на Петков и Василев. За всяко нещо се подхваща полемика, гарнирана с обиди и обвинения. В крайна сметка всичко това помрачава целия процес по стремежа да се създадат някакви плаващи мнозинства по различни теми, чрез които евентуалното правителство да се задържи на власт поне до местния вот.
Впрочем приоритетите на различните партии съществено се разминават, така че трудно би могла да се сглоби такава сложна конструкция, крепяща се върху плаващи пясъци.
Тя може да бъде съборена във всеки един момент от всеки. При все това, след горчивия опит с четворната коалиция, ПП сега се опитват хем да направят кабинет, хем да имат гласовете и на ГЕРБ, хем никой да не може да каже, че са в коалиция с Бойко-Борисовата партия и управляват заедно. Мисия очевидно невъзможна.
Затова чакаме третата пиеска в началото на новата година. Тя със сигурност ще има свой замисъл, сюжет и режисьорски решения. И така в шеги и закачки, махленски кавги и ялови опити за съставяне на редовен кабинет ще мине зимата, а напролет ще се хванем не само за зелено, но и за изборната бюлетина.
За да направим пак същото, типично по нашенски, и да чакаме различен резултат.
Елизабет Дафинова, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар