Пореден опит за административно налагане на оценка за миналото

Нямаше да сме свидетели на опити да се декретира отношението към миналото, ако българите бяха доволни от съществуването си и нямаха необходимост да си спомнят с хубави чувства миналото 

 

Старите рефлекси умират най-трудно, ако въобще умират. 

Това е моят най-кратък коментар на поредното предложение за декомунизация на България цели 33 години (Христова възраст) след като България се отказва от социализма като пръв етап на развитие, чийто втори би трябвало да стане комунизмът. Сиреч, да продължаваме да се дистанцираме от комунизма, до който страната изобщо не е стигнала.

За какво става дума?

На 30 ноември 2022 г. видни дейци на коалицията ГЕРБ-СДС в лицето на председателя на СДС Румен Христов, заместник-председателя на ГЕРБ Даниел Митов (чиято богата политическа биография включва още заместник-председателство на Демократи за силна България и членство в Националния съвет на Движение България на гражданите) и бившата вицепремиерка по правосъдната реформа, министърка на регионалното развитие, на правосъдието и на външните работи Екатерина Захариева внасят в Народното събрание проектозакон за нова декомунизация в България.

Какво предлагат тримата депутати?

Ни повече, ни по-малко от това на всяка обществена сграда в България да бъде поставена табела с надпис, че комунистическият режим и дейността на БКП са престъпни според закон, приет на 26 април 2000 г. от 38 НС, доминирано от СДС под ръководството на тогавашния премиер Иван Костов, превърнал коалицията СДС в единна партия. Това трябва да бъде осъществено от централните и местните власти под зоркия поглед на специални петчленки, а ако не бъде направено следват наказания: глоби от една, две и повече заплати.

Мащабът на предложението става ясен от изброяването на въпросните сгради: на централната държавна и местна администрация, на културни институции, образователни центрове, училища, университети и т.н.

Нека си представим как би изглеждало това. На сградата на Народната библиотека „Кирил и Методий”, открита през 1954 г., ще бъде поставена табела, че е резултат от престъпен режим. На сградата на НКД, изградена в периода от 1978 до 1981 г., ще пише същото. На една от сградите на Народното събрание (бивш Партиен дом), изградена от 1949 до 1954 г. – също. Както и на сградата на Президентството и на Министерския съвет. Дори не искам да изброявам огромния брой културни (театри, художествени галерии, опери, библиотеки и т.н.) и образователни институции (от детски градини до университети), изградени от „престъпния режим”, някои от които изглеждат доста изоставени и занемарени през последните две-три десетилетия.

А ето и мотивите на вносителите на поредния декомунизаторски закон: да се преодолее носталгията у съвременниците на режима и заблуждаването на младите поколения, които нямат лични впечатления от него. Не зная как поставянето на табелки, че всички тези сгради са резултат от престъпен режим може да постигне тези цели, но ми се струва, че може да има само обратният резултат – да напомни на хората какво е изградено през въпросния „престъпен 45-годишен период”.

А старите рефлекси – става дума за вечния рефлекс на властимащите, когато се сблъскат с неразбиране на действията им и резултатите от тях, да се опитат да наложат на хората своите виждания с административни средства и наказания. Така, както често е правено по време на управлението на БКП. 

Но как сравнително млади хора, родени през 1975 (Захариева) и 1977 (Митов) г. могат да развият такива рефлекси? Вероятно защото така са научени от хора с такива рефлекси, докато при посрещналия демокрацията на 34 години Румен Христов това е по-скоро незабравено минало.

Сигурна съм, че нямаше да сме свидетели на продължаващи опити с политически средства да се декретира отношението към миналото, ако българите бяха доволни от съществуването си и нямаха необходимост да си спомнят с хубави чувства миналото. А обяснението за поредния опит да се промени реалността може да се открие и в един от безсмъртните изрази на Бертолд Брехт: „Ако диктаторът от съвременен тип забележи, че няма доверието на народа, първата му мисъл е да уволни народа и да го замени с друг, по-лоялен”. 

В нашия случай да накара хората да повярват не на очите си, а на онова, което политиците искат – фалшивото минало.

  Проф. Искра Баева, 24may.bg