Васил Петров: Трябва да се пости не само физически, но и духовно

"Целта на Бъдни вечер е хората да се обърнат към Бога и да отправят своите молитви с най-искрени благопожелания."

 

 

Изпълнителят с най-кадифения глас - Васил Петров, е роден е на 30 април, когато се отбелязва Денят на джаза и може би неслучайно тази музика белязва творческия му път. 

Баща му е геодезист-картограф, а майка му е математичка. Музикалната си дарба той наследява от неговия дядо, който е основател на хор „Кавал“. Васил се дипломира в Консерваторията през 1991-ва и през следващите три години става най-продаваният изпълнител в България. Това се дължи на супер успешните му албуми, като „Джаз и блус“ и „Другият“, за който той печели отличието най-добър албум на годината, на националните награди „Златният Орфей“ през 1994 г. На същия форум той взима и наградите за най-добър мъжки вокал и за хит на годината. 

Васил Петров често е наричан Българският Франк Синатра и през 2016-та г., той създава спектакъла „100 години Синатра“, а след големия му успех прави и негово продължение - „Синатра: Вегас“. Харизматичният изпълнител често е канен за концерти не само в страната ни, но и в чужбина, където представя България на редица престижни джаз форуми и музикални фестивали.

- Васко, новата ти песен „Коледа е“, която е в дует с Красимира Маринова, носи празничния дух и настроение. Какво послание отправяте с нея към хората, какви отзиви получаваш за парчето, а и за твоето турне „Бяла Коледа“?

- Песента има коледно-рождественско послание и възпява Рождество Христово, на което всички сме в очакване. Посланието се съдържа в текста и музиката на Вида Пиронкова, а аранжиментът също е неин и на Артур Надосян. Моето турне с Врачанска филхармония „Бяла Коледа“, също беше посветено на тези светли празници. В него участваха и цигуларката Зорница Иларионова, както и солистите Таня Лазарова и Мария Божилова. Щастлив съм, че зрителите на концертите ни бяха много развълнувани и разписах доста албуми. Хората ми споделяха, че с музиката ми им вдъхвам спокойствие и чрез нея те се усещат пречистени и се пренасят в друг – много по-хубав свят.

- Как ще посрещнеш Бъдни вечер и Рождество Христово, и какво си пожелаваш за тези празници?

- Сега, след турнето и двата ми концерта с Русенска филхармония и с диригента Димитър Косев, се прибирам вкъщи, за да посрещнем с приятели Бъдни вечер и Рождество Христово. На 25-ти декември ще участвам в „Българската Коледа“. На 27-ми – за Стефановден, имам концерт в Пловдив, а на 31-ви ще пея в София, в „Хаят“. За празниците си пожелавам здраве и успехи и благодаря на Бога, че имахме толкова интензивни ангажименти през времето на Рождественския пост и много хубави концерти. През януари ще направя малко пауза и планирам да отида на ски в Пампорово, а след това – живот и здраве, дай Боже, ще започнем новите проекти.

- Какво мислиш за това, че същината на празника Рождество Христово все повече се измества и Коледата се комерсиализира?

- За този, който носи в сърцето си празника, същината няма как да се измести. Всички съпътстващи по-битови неща са свързани повече с Коледа, но основното е очакването на Рождество Христово. Целта на Бъдни вечер е хората да се обърнат към Бога и да отправят своите молитви с най-искрени благопожелания. Същината за тези, които постят, сред които съм и аз – е да можем да се удостоим със свето причастие и да посрещнем Рождество Христово. Радвам се, че все повече се увеличава бройката на постещите у нас, но е хубаво да се пости и духовно, което е правилния начин, а не постът да се усеща като диета, което е грях и измества неговото предназначение.

- Как минаваха Коледните празници за теб, когато беше дете и какви подаръци си пожелаваше най-често от Дядо Мраз, както се наричаше тогава?

- Тогава Коледата не беше на почит и се акцентираше на Нова година. Винаги си пожелавах от Дядо Мраз - индианска шапка с корона от пера, защото тогава много популярни бяха филмите с Гойко Митич за Винету и Поразяващата ръка. По онова време се правеха много хубави индиански филми и всички деца бяхме запалени по тях и обичахме да играем на индианци и каубои. Спомням си, че Дядо Мраз звънеше, оставяше подаръка пред вратата и веднага изчезваше – такива номера ни погаждаха родителите ни. С приятелчетата ми от съседния вход все искахме да го хванем, но напразно се стараехме и го дебнехме... (Смее се.)

- Би ли споделил някой незабравим спомен от ученическите ти години?

- Аз учих в 20-то училище, заедно с Чочо Попйорданов, който беше в съседния клас и с него имам много приятни спомени. Той беше доста луд, но и аз не му отстъпвах много, а дружинната често ни санкционираше – за бягство от час, за дълги коси... Понеже бяхме в съседни класове и от време на време воювахме с Чочо – не винаги ни беше мирно съжителството, но като ни съберяха в някой час и се съюзявахме в магариите. В такива случаи седяхме по двама-трима на чин - биехме се, играехме на фунийки, или правехме други щуротии.

- Приятелството ви с Чочо продължи ли и след това, когато той се ожени за твоята колежка Хилда Казасян, с която често имате съвместни концерти?

- Да, с него си останахме близки. Бяхме приятели и преди Хилда, както и по време на брака им – и двамата са невероятни хора.

- В момента, кои теми и събития в страната ни те вълнуват най-силно?

- Всички теми ме вълнуват, въпросът е, че аз не съм политически обвързан, въпреки че съм социално ангажиран и имам моите нагласи. В последно време ме радва милосърдието на хората, особено сега преди Рождество, въпреки че то трябва винаги да присъства в живота ни, а не само в този период. Хубаво е да се говори за това, за да се подсещат хората и така да се умножи доброто. Радват ме и инициативите на мои колеги, които са свързани с Коледа и благотворителност от добро сърце.

- На този фон какво мислиш за растящата агресия, към която също не трябва да сме безразлични и в какво се корени тя според теб?

- Това вече е недопустимо и граничи с примитивизма! Просташките нрави и страсти трябва да се санкционират от държавата с по-строги закони - да има безапелационни наказания и крути мерки, за да не се случват такива неща. Тази агресия идва от беззаконието, от липсата на възпитание и на работа – от глада,  от липсата на перспектива... и това е огромен проблем на държавата ни! Насилието е непрекъснато – не само над млади, но и над възрастни хора, особено в обезлюдените райони, където тези хора могат да станат жертва на такива обезчовечени личности, заради едни 20, 30, или 50 лева!

- А съгласен ли си с мнението на много твои колеги, че има геноцид спрямо българската култура и музика?

- Геноцид е силно казано, но има едно пренебрежение. Явно не умеем да ценим всичко наше и родно, а винаги чакаме първо от чужбина да признаят, че някой е голяма личност и чак тогава се съгласяваме. Не умеем да отглеждаме талантите си и това е тенденция от години. Не знам дали е така, заради егоцентризма и егоизма, но наистина не си уважаваме собствените таланти.

- Познаваш ли се с примата Лили Иванова и какви са впечатленията ти от нея?

- Разбира се, отдавна се познаваме. Тя е един феномен и това, което прави направо не е за вярване! Дай Боже, да е жива и здрава. Уникално е да поддържаш таланта си толкова години и да имаш такива постижения. С нея винаги се чуваме за именни и рождени дни. Лили е родена малко преди мен – на 24-ти април, а аз съм на 30-ти - в Деня на джаза! Тя сега беше доста ангажирана с нейното републиканско турне, с което успя да зарадва публиката и многобройните й почитатели, които са от няколко поколения. Аз също изпитвам тази хубава емоция, правя концерти освен в големите и в по-малки градове, като Петрич, Карлово и Перник, където виждам реакцията на публиката, която е зажадняла за нашата музика, слава Богу.

- Трудно ли ти е да се пребориш с гордостта и другите капани и изкушения, които съпътстват известните личности и срещаш ли се с колеги, които са загубили реална представа за себе си?

- Има и такива – да, обаче човек е важно да има чувство за мярка и да се пази, защото тези неща са вредни, а и е болезнено да се пада отвисоко. Трудно е да се пребориш, но когато отида на изповед свещеникът ме приземява.

- Клюките също съпътстват живота на популярните имена. Ти забавляваш ли се със слуховете и материалите, които често излизат по твой адрес, като този, че сте били гаджета с Койна Русева и дори имате дете?

- О, това не съм го чувал! (Смее се.) С Койна се познаваме много отдавна, още когато тя беше в НАТФИЗ, а после се разви и стана великолепна актриса, но потенциала й си личеше още в онези години. Тогава тя играеше в МГТ „Зад канала“, където бяха и Иван Ласкин и Чочо - Бог да ги прости. Имам много приятели сред актьорите и ми е приятно да общувам с тях.

- Имал ли си предложения за актьорски изяви?

- Преди пандемията директорът на Сатирата Калин Сърменов ме покани в една постановка – тип кабаре, но нещата не се случиха по обясними причини. Участвал съм в едно представление „Ла“, по покана на Рашко Младенов, в което участваше и Косьо Цеков, като там бях в ролята на певец.

- С любимата ти жена – Маргарита, сте заедно вече от доста години. Какво сплотява връзката ви и плюс ли е, че двамата работите заедно?

- Фактът, че сме заедно толкова време е красноречив, значи има за какво. Аз никога не съм разделял личните от професионални ангажименти, а Маргарита от доста време е поела мениджмънта ми и това само допълва връзката ни.

- Как се случи любовта между вас и ти някога посвещавал ли си й твоя песен?

- Всичко между нас се разви постепенно, запозна ни общ приятел. Явно ме е впечатлила сериозно, за да може още при втората  ни среща да започнат по-сериозни контакти между нас. Засега съм й посвещавал рисунки, но скоро може и песен да й посветя. Тя също ми прави най-различни изненади, макар че не ни остава много време за това, защото сме почти непрекъснато заедно.

- Усещал ли си понякога особено силно божията намеса в живота ти и случват ли ти се чудеса?

- Винаги, дори като съвсем миниатюрни знаци, които се дават свише - на сцената, в студиото, къде ли не... Винаги усещаш божието присъствие, особено след кратка молитва, която ти отваря хоризонтите. Има и чудеса в живота ми. Случвало се е да получа почти незабавно отговор на молитвите ми, които съм отправял за различни хора - обстоятелствата се стичат така, че дори когато целта изглежда непостижима - невъзможното става възможно! Тези дни също се случи нещо подобно, което мога да нарека чудо.

- Вярваш ли, че новата 2023-та ще бъде по-добра година и какво очакваш от нея?

- Да, абсолютно вярвам! Дай Боже да сме здрави, да имаме по-добри времена и по-чести и интензивни срещи с почитателите и с хората, които се вълнуват от изкуството, което правим. Пожелавам на всички да имат успех и най-вече да забъднат с хубави и полезни молитви на Бъдни вечер, а Рождество Христово да ощастливи всички, а всъщност годината ще бъде такава, каквато си я направим ние, както казва Архимандрит Серафим!

Интервю на Светла Йорданова, "Труд"