Преди точно 50 години младият Ал Пачино сътвори кино история с ролята си на Майкъл Корлеоне в монументалния мафиотски magnum opus “Кръстникът”.
Сега в цял свят се организират празнични прожекции на шедьовъра, а световните медии припомнят приноса на Пачино. А в това време великият актьор, прочут с театралното си минало на Шекспиров изпълнител, се подготвя за екранизация на “Крал Лир”.
Ал Пачино бе и най-голямото име в най-скандалния филм на миналата година - “Домът на Гучи”. Пищната екстраваганца по действителни събития стана голям хит в българските кина, с Пачино в образа на модния магнат Алдо Гучи, но самите живи наследници от прочутата фамилия не останаха доволни от филма, а и от избора на легендарния актьор за ролята на човека, управлявал семейната империя в продължение на три десетилетия между 50-те и 80-те години на миналия век.
Дъщерята на Алдо Гучи (1905-1990) и внучка на създателя на модната къща Гучио Гучи (1881-1953) Патриция критикува Пачино и написа възмутена, че той изобщо не напомня на нейния баща, а изборът му за ролята бил “срамен”. Според нея във филма Алдо е “дебел, нисък, грозен и с бакенбарди”. Режисьорът на филма сър Ридли Скот отвърна, че от клана Гучи трябва да се чувстват късметлии с избора на Ал Пачино, който той определи като “един от най-добрите актьори в света”.
Като цяло реакциите към творбата не са особено възторжени, а разминаванията с реалността на събитията също са проблем, не само за наследниците на Гучи. Но Пачино не е виновен за минусите. Той по-скоро вдига нивото на всичко, в което участва. Няма как в главната роля на “Домът на Гучи” да е създание като Лейди Гага, а критиците да хвалят това създание за сметка на Пачино. За жалост точно това се случи и то сигнализира за развод с реалността.
Пачино е актьор, способен да изнесе цял филм на могъщите си артистични рамене и да направи роля, за която се говори десетилетия наред. От няколко години той се готви за главната роля във филмовата адаптация по шекспировия шедьовър “Крал Лир”. Очаква се трагичният епос да бъде готов и пуснат по кината догодина. Пачино работи с режисьора Майкъл Радфорд, с когото направиха добре приетата екранизация по “Венецианският търговец” на Шекспир преди 17 години. Тогава американският актьор със сицилиански корени изпълни прочутата и противоречива роля на еврейския лихвар Шайлок. “Лир е ролята, към която всички се стремят. Ал отдавна обмисля идеята”, коментира режисьора Радфорд. “Има разлика между Шайлок, който се появява само в пет сцени, и Лир, който е почти във всяка сцена. Мисля, че на Пачино ще му хареса това, тъй като е страхотен актьор”, добавя той.
Трилогията “Кръстникът”, “Белязаният”, “Серпико”, “Кучешки следобед”, “Усещане за жена”, “Гленгари Глен Рос”, “Жега”, “Дони Браско”, “Пътят на Карлито”, “Вътрешен човек”, “Всяка една неделя” и много други знаменити заглавия превърнаха името на Пачино в синоним на сила, качество и класа.
Той има репутацията на алфа-мъжкар и актьор за роли на доминиращи, решителни, брутални, авторитетни лидери и гангстери. Но Пачино тръгва към славата като изтънчен сценичен изпълнител, отдаден на класиките и си изгражда име на един от най-надарените шекспирови изпълнители. Той е театрално явление и звезда за елитната публика и критика в Ню Йорк. Знае десетки монолози от произведения на Шекспир и никога не е късал връзката със своята първа любов.
Много от сценичния си опит Пачино влага в изграждането на образа на Майкъл Корлеоне в “Кръстникът” през 1972-а година. Две години след монументалния успех на филма екипът се завръща за продължение, което също влиза в историята. А през 80-те той пленява колективното въображение на милиони с животинската агресия на Тони Монтана в кървавата класика “Белязаният”. Цялата филмография на Пачино е качествен каталог на силни, противоречиви мъжки образи, които остават с нас дълго след финалните надписи.
Изигра Джими Хофа при Мартин Скорсезе
Преди три
години Ал Пачино направи зрелищно завръщане в голямата гангстерска игра с
епоса “Ирландецът” на Мартин Скорсезе, за който получи и номинация за
“Оскар” за поддържаща роля. Сюжетът разказваше за потенциалната връзка
на наемен убиец на мафията с мистериозното и безследно изчезване на
прочутия американски профсъюзен лидер Джими Хофа в средата на 70-те
години на миналия век. Ролята на Хофа бе поверена именно на Пачино,
който превърна образа в актьорски спектакъл и заслужено обра овации на
фенове и критици.
От студиото не искаха той да бъде Майкъл Корлеоне
Винаги съм знаел, че Ал ще направи нещо специално с ролята на Майкъл Корлеоне в “Кръстникът”. Тогава имах огромни проблеми с шефовете от студиото, които се опитваха да ми налагат изисквания и не желаеха Ал за ролята. Искаха име, а тогава той беше млад, но много талантлив театрален изпълнител. Караха ме постоянно да прослушвам други актьори за ролята, но аз винаги вкарвах и Ал в пробните снимки. Борих се той да изиграе ролята. Накрая го наложихме и всички знаем резултатите. Никой нямаше да изиграе Майкъл Корлеоне като него.
Франсис Форд Копола, режисьор и продуцент
В началото обявиха “Белязаният” за провал
Научих толкова много от Ал по време на общата ни работа в “Белязаният” на Браян Де Палма в началото на 80-те години на миналия век. Той направи чудовищен, свиреп образ, беше като природна сила, която отнася всичко със себе си. За мен “Белязаният” наистина е специален филм, а Тони Монтана е една исторически добра роля. Помня, че в началото критиците обявиха филмът за провал и обвиниха Ал, че преиграва, но с годините това стана един от най-цитираните му и имитирани образи. Времето показа кой е бил прав.
Мишел Пфайфър, актриса
Филмът за Гучи беше жалка клоунада
След този филм се чувствах все едно съм минал през природно бедствие. В “Домът на Гучи” неща, и ситуации, които не са смешни бяха представени комично. Ал Пачино изобщо не беше подходящ за ролята, както и Джаред Лето. Всъщност още по сценарий целите им образи им бяха клоунада, цирк. На моменти всичко приличаше на комедиен скеч от вечерно шоу.
Том Форд, моден дизайнер и режисьор
Владислав Апостолов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар