Признавам, че леденото хоро на Богоявление в Калофер е колоритно и впечатляващо. Дълбоко българско. Християнско - не чак дотам, но езическите и християнски традиции в България често са преплетени.
Въпросът ми е друг - мъже влизат леко облечени в ледените води на Тунджа и стоят там часове. Иска се смелост, безспорно. Чисто физическа смелост.
И се чудя как тези български мъже, готови да потопят тела и други части в ледената вода, имат смелост за това, но нямат смелостта да излязат на протести, да защитят семействата си и България. Как мъж, ревал, че е българин в ледената вода, немее, когато го глобяват за непоставена маска, или мълчи като пукал, когато работодателят не му плаща заплатата и го кара да работи извънредно. Къде му е смелостта тогава?
Традиция. Това е добра, макар, че традицията не е вековна и древна, както се опитват да я изкарат. Но пък си е хубава, нашенска, българска, така че трябва да я подкрепяме и поддържаме.
Но ми се иска смелите български мъже да извадят топките си от ледените води на реката и да покажат смелост и по друг начин - като мъже, защитаващи Родината си и семействата си. Като мъже да отидат в София да потърсят отговорност от политиците си. Като мъже да отидат да попитат къде отидоха парите за здравеопазване и образование. Със същия хъс да попитат от какъв на какъв издържаме чужди, а забравяме своите, защо въоръжаваме безплатно чужда армия.
Ама май се искат топки за това, а техните са останали по традиция в ледените води на реката...
Няма коментари:
Публикуване на коментар