Рюте и Нехамер отново ни шамаросаха за Шенген! Тласкат ни в друга геополитическа реалност

Най-голямата опасност за България е да бъдем оставени в някаква сива зона, с която ще се правят различни геополитически експерименти

 

 

Днес Нидерландия потвърди, че подкрепя Румъния за Шенген, вотът ѝ е само срещу България.

Вчера канцлерът на Австрия Карл Нехамер в прав текст на наша територия даде да се разбере, че няма промяна в позицията на Австрия относно разширяването на Шенгенското пространство – с други думи България не е дорасла да влезе там.

Румънските политици неприкрито работят за разделянето на двете балкански държави и положително решаване на проблема само за тях. Не можем да им се сърдим, те са румънски политици, не български.

Засега темата за разширяването на Шенген не е поставена официално на дневния ред на европейските институции. Шведското председателство дава знаци, че може да я постави. Но може би, като слушаме горепосочените новини, трябва да се надяваме това да не се случи.

Защото, ако Румъния бъде приета в зоната за свободно движение, а България – не, за нашата страна това би означавало влизането в нова геополитическа реалност. България би била единствената държава, член на Европейския съюз, която е извън шенгенските правила (с изключение на Кипър, но островната държава е особен случай).

Сигурно има политици в Австрия и Нидерландия, които си мислят колко е удобно шенгенската зона да е охранявана от такава труднопреодолима водна преграда като река Дунав. Вниманието им в момента е съсредоточено върху България и Румъния – тяхното приемане е (или не е) на дневен ред, затова не се сещат, че Средиземно море е несравнимо по-голяма водна преграда, пък бива щурмувано всекидневно от мигранти.

За западноевропейския политик, особено от десницата (Карл Нихамер и съюзниците в правителството на Марк Рюте са от тази политическа боя), сигурно е голямо изкушението да ни наритат в ъгъла, с което да се отчетат пред своите гласоподаватели как се борят за техните интереси, пазейки ги от злите мигранти.

България освен всички останали проблеми има и този, че за средния западноевропеец ние не сме красивата страна на розата и родината на древна европейска култура, а нещо средно от бившия най-верен сателит на Съветския съюз и държава, в която има прекалено много роми.

Последното от политическа коректност не се огласява, но главно тях почтените бургери виждат да просят по своите площади и това ги кара да мръщят гнусливо нос. За тях това са българите и това затвърждавайки у тях убеждението, че „тези не са като нас“.

Разбира се, не си спомнят, че точно техните политици с назидателен тон ни упрекваха в началото на 90-те, че сме дискриминирали ромите, пречейки им да бъдат себе си. Но и това е друга тема.

Темата за Шенген е ключова за нас, защото, оставането ни извън тази зона, ще затвърждава мнението, че „не сме като тях“. А това е опасно за нас, не за тях. Оставена единствена извън Шенген, България ще влезе в други геополитически схеми и то докато постепенно се превръща в територия, където уж се спазват европейски правила и уж се води война срещу престъпността и корупцията. Територия, която ще се напълва с мигранти, ожесточени от това, че не могат да преминат нататък. Територия, в която нищо модерно няма да се развива и където амбициозните младежи все по-малко ще искат да останат. И ще гледат към Терминал 1 и Терминал 2.

И в която ще започват да покълват опасни политически идеи, отдалечаващи ни още повече от Европа. Така, както неспособността на партиите да направят правителство, извади от нищото идеята за президентска република, така нежеланието на едни съюзници да ни признаят за свои, може да породи желанието да се търсят други съюзници. Нищо не е вечно под слънцето.

На Наполеон Бонапарт приписват израза „географията е съдба“. България винаги ще зависи от две големи държави, твърде близо до нейните граници – Русия и Турция. На Русия в момента не й е до нас, а изглежда, че и трайно не й е до нас, след като в ковачницата й за висши кадри – МГИМО (Московски държавен институт за международни отношения), вече няма специалисти по България.

Не е така за Турция, която търпеливо, но постоянно ни придърпва в своята орбита. Турция, която се стреми да бъде световен геополитически център със собствена зона за влияние, със силна икономика и население, почти 13 пъти по-голямо от нашето.

Българската енергетика вече зависи в голяма степен от югоизточния ни съсед, от който купуваме основните количества газ, които са ни нужни. Ние така и не построихме нова ядрена мощност и утре, след като „Козлодуй“ угасне, ще купуваме и ток от Турция. Произведен от руски централи. С което ще си докараме тотална руска зависимост, но през Босфора.

Положение, до което се докарахме, следвайки съветите на западноевропейските си съюзници. На които нашите политици не успяха, не посмяха или не можаха да обяснят, че точно така ще стане. Защото географията е присъда.

За разлика от средния западноевропеец, средният турчин добре знае кои са българите. Там не ни се мръщят, приветстват ни любезно с „комшу“. Днес това може да изглежда екзотика, но утре като нищо ще се появят политици, които да изтъкват предимствата от едно сътрудничество с Турция в противовес на членството в ЕС.

Географията е съдба. Нямам нищо против Турция, но ние векове сме се борили да не сме част от нейната зона на влияние, защото културно и религиозно не сме част от Турция.

Затова нашите политици трябва да се мобилизират и да обясняват в европейските столици защо трябва да сме в Шенген. Защо това е важно – и за нас, и за останалите европейци.

В наш интерес е да бъдем колкото се може по-близо до сърцето на Европа, след като географски сме в нейната периферия и по законите на физиката ни засягат центробежните сили.

Нали Брюксел се бори с руското влияние в Европа?! Е, какъв по-голям подарък за руската политика в българския й контекст, ако ни оставят извън Шенген? Както и за нашите ура патриоти, които веднага ще ревнат, че ни дискриминират, защото сме православни и пишем на кирилица (която на запад често наричат руски шрифт).

Най-голямата опасност за България е да бъдем оставени в някаква сива зона, с която ще се правят различни геополитически експерименти.

Погледнете картата. Украйна, Молдова и Грузия се стремят към ЕС. Европейска перспектива е дадена и за страните от Западните Балкани. Трудно е да си представим разширяване на ЕС с всичките тези държави. Но включването им в някакъв санитарен кордон около Русия, който хем е ЕС, хем не е, е много възможно.

Ако днес остане извън Шенген, единствена от ЕС, утре България лесно би могла да влезе в подобен пояс от държави около Русия.

Но опасно близо до Турция.

 

Красина Кръстева, Epicenter.bg