Вчера (10 ти януари 1944 година) отбелязахме годишнина от най-тежките бомбардировки над София.
Целият период - 1943-1944 г., е вероятно най-трагичният епизод от историята на столицата, който променя нейния лик завинаги. Но именно 10.01.1944 година остава известен като „черния понеделник“, когато 300 самолета хвърлят бомби, при което отнемат живота на над 500 души. Ударите продължават на 16, 24 и 29 март, когато са разрушени около 3500 сгради и убити още стотици. Касае се за огромни по мащабите си разрушения до последния удар - от 17.04.44. София никога вече няма да е същата.
Англоамериканските въздушни операции над София започват на 14 ноември 1943 година като до края на годината са извършени още няколко - на 24 ноември, 10 декември, 20 декември и на 30 декември, а с началото на 1944 година нападенията стават още по-жестоки, като вече са насочени към по-централните части, заради което жертвите са много повече. Някои от сградите - културни и исторически паметници - са безвъзвратно унищожени.
Крайната равносметка за България е 4208 убити, 4744 тежко ранени и само в София разрушени над 12 657 граждански, обществени и жилищни сгради, като увредените са в пъти повече. За материалните щети, които са за милиарди, дори и не става въпрос.
На всички загинали мирни граждани е посветен един скромен камък - морена, уж водещ се паметник, намиращ се в градинката зад Народното събрание. Поставен е едва през 2004 година по инициатива на сдружение „Мати Болгария“. На нея е гравиран възпоменателен надпис за жертвите и разрушенията и призив към бъдещите поколения за повече мъдрост... Освен за мъдрост, която видно не притежаваме, трябваше да има и една думичка за паметта ни. Която също я нямаме. И болезнено много ни личи.
Надписите вече са избелели, необходимо е човек да е наведе, за да прочете какво пише въобще. А колко софиянци, да не говорим въобще за българи знаят за тази плоча, даже няма да отваряме дума. Единици. Около нея няма да намерите и купища цветя, поставени на някоя годишнина от бомбардировките. Няма и политици, които да държат речи. Просто една морена, хиляди загинали и една завинаги обезличена София...
Въпросът адекватен ли е с вида си и мащабите този възпоменателен камък, е излишен. Разбира се, вина за това най-малко имат от „Мати Болгария“, напротив - на тях можем само да благодарим. Вината е на всички нас - останалите. И ако можем да кажем, че между 1945 и 1989 година властта е нямала интерес и желание да отдаде заслужен почит на загиналите, след падането на режима какво е оправданието?
Нали не мислите, че се касае за липса на средства, огледайте се само за колко каузи, някои от които даже не касаят страната и съгражданите ни, се събират за отрицателно време стотици хиляди левове. Но да, тук няма обществена енергия, няма интерес, не е модерно, каузата не си заслужава.
Кой общественик или популярна фигура биха се заели да я осъществят въобще? Вероятно и да се намери някой, инициативата няма да бъде огласена по медиите, за да може средствата да се съберат по-бързо. Просто не е никак модерна тази тема, тази вероятна кауза, не се вписва в наратива, няма да повлече хиляди скандиращи по улиците, дори стотици няма да има, вероятно ще са 20-30 заинтересованите... Как звучи - заинтересованите. А истината е, че това ще са единиците, които имат памет.
И няма как този път да сочим с пръст само политиците ни. Всякакви каузи, които през годините са генерирали висок обществен интерес, възникват в недрата, в низините, не горе по върховете. Но те обикновено - модерните каузи имам предвид - хич не касаят нашата история. Що ли така се получава, е интересен въпрос, в чийто отговор вероятно се крие разковничето защо сме на този хал от години.
За сметка на това в София има паметник на пилотите, които са бомбардирали столицата ни. Да, в пределите на посолство се намира, но все пак го има. За жертвите обаче има една скромна морена. 4208 убити цивилни, сред които и много деца, хиляди ранени, 22 пилоти, пожертвали се, за да намалят щетите над родината си. Памет нямаме. Всеки народ си заслужава управниците, но ние - особено много.
На всички загинали мирни граждани е посветен един
скромен камък - морена, уж водещ се паметник, намиращ се в градинката
зад Народното събрание
Виктория Георгиева, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар